Значии с братовчедка ми бяхме на море.На гарата в Бургас трябваше да си разделим 20 лева.Тя каза после.Във влака казах да питаме някви хора да ни развалят,тя каза по-късно към София.Изчаках,изчаках,видя я,че си трае и се опитва да ми отвлече вниманието...Тя има парични затруднения,но не разбира,че начинът е да ме помоли,а не да се опитва да ме прецака...Това ме ядоса.Беше и с мой сак,а като й познавам характера,щеше да ме кара аз да ходя до другия край на София,където живее,за да ми го върне,а не както е редно тя да дойде и да ми го върне...Мисълта,че се опитва да ме прецака + някакъв вид гаранция за сака ме накараха да постъпя подло и да й бръкна в джоба,докато спи,за да взема парите като някой циганин.Чаках до София,за да видя дали ще се сети за парите,ако искаше да ми ги върне щеше да се сети да пита някой да развали,а тя си замълча...Беше ми ясно,опитваше се да ме прецака.Слезнах от влака доволен и усмихнат,че съм й дал урок,да разбере,че начина не е да ме лъже,а да ме помоли.Днеска й казах,да се видим някой ден да ми върне сака,а аз на нея кинтите(казвах й,че ми ги е дала във влака да ги пазя,надявайки се да не помни)Да обаче,тя каза,че ме е усетила,като съм бръкнал(не знам дали е истина,или много добре изигран психологически трик)Реших да си призная,че съм й бръкнал...Вмомента ми е гузно,щото ако наистина ме е усетила и е искала да види как ще реагирам,постъпката ми е била много подла.Но според мен просто си траеше,защото мислеше,че парите са в нея и ще ги запази за себе си без да усетя...И все пак мисля,че постъпих справедливо,защото се опита да ме излъже...А дори да е истина това,че ме е усетила,пак ще й върна парите,а тя сака.Въпреки,че при втория вариант ще ми е някак гадно,че съм постъпил несправедливо...Просто исках да разбере,че начина е не да ме лъже,а да помоли...

Интересни са ми ваще мнения по въпроса.Би ми било интересно някой голям философ,или монах какво ще каже по въпроса