Как процедирате след раздяла?

[xBadxApple]

Много зависи от преживяното преди раздялата, има неща, които едва ли ще ги преглътна скоро, а е минало време.

Т.е.:

Ама то зависи от раздялата, от човека, от чувствата и дали изобщо ги е имало.

[TheNewReligion]

Започвате ли да поствате тъжни песни, сдухани статуси, ревящи емотиконки по скайп - един вид показвате ли явно болката си, пред него и останалите, или си държите всичко в себе си, не показвате никакви sad емоции, даже напротив опитвате се да изглеждате happy и непукисти?

Боже мили...
Само с емотикони ли си изразяваш емоциите, бе?
Ако ти се плаче, пускаш плачещо, ако ти е смешно, не се смееш, ами пускаш хилещо се, така ли правиш?

[tanch3t093]

Чудно ми е - как успявате да преминавате към приятелски отношения с човек, когото сте обичали? За мен е напълно непосилно ...
Никога ни показвам в скайп и фейсбук как се чувствам. Само най-близките ми приятели знаят, дори понякога и от тях се крия. Гледам да си го изстрадам сама - не искам да знаят колко слаба всъщност се чувствам.

[NomNomNom]

Не, просто тегля черта и все едно не е станало.
Така съм и с умрелите, и с всичко, което вече го няма.

[martina22961]

ест че няма да рева пред него..ще запазя малкото ми останало самочувствие

[mechtaq_za_teb]

След всички раздели съм се държала на ниво, с изключение на една. Беше с човека, с който все още сме заедно. Прекалено много го обичах и не можех ей така да го преглътна. Така или иначе беше взаимно и нещата се оправиха.
Иначе не обичам да поствам сдухани песни, тъжни статуси и такива. Според мен, ако някой иска да бъде с теб, ще бъде.

[anonymous708973]

Чудно ми е - как успявате да преминавате към приятелски отношения с човек, когото сте обичали? За мен е напълно непосилно ...

И какви отношения имаш с бившите си?

Цялата тая история с постването на многозначителни песни и статуси във фейсбуук само и само въпросният човек да ги види, е супер смешна.

Обаче кофти впечатление ми прави как да възпитани някои от вас - ако се покажа слаба, някой веднага ще се възползва или гръмкото и леко мелодраматично "хората трябва да виждат усмивката и никога мъката ми".
Мъката и болката са нормални човешки емоции и нито трябва да бъдат потискани, нито преекспонирани.

[SisiStrange]

Плача като пожарникарски маркуч 2-3 дена и после си казвам: Е, край! Стягам се и продължавам. Обикновено оставаме приятели с бившите ми.
Но си зависи от раздялата. Зависи и от връзката.
Различните раздели се преживяват различно.
Сега като си знам връзката, би ме заболяло доста повече от предните случаи.

[fenkaaa]

Интересно ми е как се държите след като се разделите с човек, когото сте обичали? Започвате ли да поствате тъжни песни, сдухани статуси, ревящи емотиконки по скайп - един вид показвате ли явно болката си, пред него и останалите, или си държите всичко в себе си, не показвате никакви sad емоции, даже напротив опитвате се да изглеждате happy и непукисти?

Еми понякога се сдухвам няма начин

[funny3]

Започвате ли да поствате тъжни песни, сдухани статуси, ревящи емотиконки по скайп - един вид показвате ли явно болката си, пред него и останалите, или си държите всичко в себе си, не показвате никакви sad емоции, даже напротив опитвате се да изглеждате happy и непукисти?

Боже мили...
Само с емотикони ли си изразяваш емоциите, бе?
Ако ти се плаче, пускаш плачещо, ако ти е смешно, не се смееш, ами пускаш хилещо се, така ли правиш?

Боже мили, не правя така, представи си, просто съм виждала хора и хора, които действат по всякакви начини и давам пример.. А, ти, боже мили, имаше ли нужда да си правиш труда да пишеш ненужен коментар, без да отговориш смислено по темата?

[S_L_A_D_U_R_K_A]

Край вече... сменям си стратегията... като ми е тъжно пускам едно тъжно човече в скайп и готово. Какво ще си хабим сълзите

[Moderatorius]

Ми през деня ми няма нищо, всичко си е ОК. Но стъмни ли се... и ако съм сама, пред компютъра яко ме набушва на рев. Никога не бих сложила ревящи в скайп или някъде другаде Моите емоции са си мои и освен някой да ми се изсмее, друго няма да стане (ако види някаква проява на чувствителност ;Д) Трудно е, постоянно в главата ти се въртят спомени, но приятелите МНОГО помагат и когато съм с тях, забравям.

[Hilary_]

Гледам да прикривам емоциите си.
Ако садвам ше си го знам само аз и най - близките ми хора ..

[TMARAGORN]

Това със скайп или фб е жалко най-малкото особено ако си момче ,но и за момичетата пак е жалко. Хората които са ти близки винага ще знаят как се чувстваш ,а ако се опитваш да привлечеш вниманието на бившия/та това определено нее начина един вид да те търси и успокоява защото му е жал за тебе и е супер дебилно.

[Julliee]

Нямам навика да преживявам дълго дадено момче.Вярвам,че всичко,което си отива от живота ми,от мен си отива за добро и чакам с нетърпение какво ми предстои

[xoxi]

Може би трябваше да поясня, не говоря за занимаване на чужди хора с тези неща, а конкретно, това което ще види ТОЙ.. защото тия неща примерно АЗ ако ги пиша, няма да ги пиша за целия свят, ами само за него, защото знам, че ще ги види т.н. и като няма как лично на него да му изредя един ред сълзливи истории "колко много ми липсваш и т.н. и т.н.", понякога една песен би ги казала тия неща индиректно..

Значи ако искаш само ТОЙ да знае, му пишеш на лично в някой сайт или само на него в скайп. Но да пишеш примерно на стената във фейса нещо за него, а после да кажеш "аз за него го пиша, не за всички" е добре, но си е било точно за всички.
Аз имах предвид, че по профили и т.н. не отразявам нищо. Когато пиша с него може и да му кажа примерно, че не се чувствам добре или нещо подобно. Но да тръгна да слагам депресарски песни по профилите и да цитирам/споделям във фейса фрази от разни групи с имена като "Говори си, не ми пречиш"... ми за мен това е мега тъпо.

[MyLifeAsItIs]

С него си оставам приятелка и продължавам нататък. Преди 2/3 седмици скъсах с моя, викнах си един мой много близък приятел видяхме се, харесахме се и тръгнахме. Сега съм щастлива-мисля, че е по-добре от това да се сдухвам, по любов, която и без това вече е отшумяла.

[GabrielleShayk]

В никакъв случай няма да отразя нещастието си във фейсбук или скайп...Не бих направила това удоволствие на когото и да е....

[SilverRain]

same ^

[SheDevil]

аз съм много емоционална и за това си показвам колко ми е тъжно , особено е ако съм държала много на този човек....

[cigarettekisses]

Позволявам си да ми е тъжно ден-два и след това се опитвам да го забравя и продължавам напред.С времето всичко се оправя.

[stteLii]

Еми...обичала съм го,обичала.. Скоро приятеля ми скъса с мен.. бяхме заедно 6 месеца..без няколко дни.. 2 дена,когато оставах сама ревах,ревах,ревах..слушах тъжни песни..виках .. исках да умра.. но си взех един душ..успокоих се и започнах да мисля.. Това не е 1вото,нито последното момче.. Затова се примирих,че това е живота и вече сме се разделили,не мога да върна времето назад..каквото и да правя.. Затова спрях с тъжните песни и тем подобни и се усмихнах.. И все още го обичам.. Но със всеки ден болката отминава.. Както казват "Времето лекува" ..

[fen7asy]

2рото

[pofek]

Първо зависи какъв човек си загубил,заслужава ли си да тъгуваш и прочие.Аз попринцип не показвам много емоциите,но в огромна част от деня съм весел и рядко съм сдухан....,та мисля,че е 2-то

[SoloHaterWehrmacht1945]

Ами аз харесвах 1 мацка в продължение да много време, толкова бях хлътнал по нея, че вече се чудех дали това моето не е обич към нея. Както и да е, накрая и признах чувствата си, отряза ме и следващите 2-3 дни ми беше малко кофти, но в деня когато се разбрахме, че ще сме приятели изглеждах съвсем нереално - казах и "еми живи и здрави, всичко е наред" и си останах emotionless и дори се опитах да бъда позитивен като не спрях да говоря и да се усмихвам и тн. Тя изглеждаше сякаш.. шокирана? от моята реакция.. Може би ще кажете, че щом съм се държал така, значи не съм я обичал достатъчно, но не мисля така.

Сори за дългия пост ;/