реших да направя тема не за 45 килограмовите момичета които мислят че са дебели и питат наляво и надясно дебела ли съм а за тези които наистина имат този проблем и знаят каква психическа разруха носи това...Допреди една година аз бях дебеланата горилата и каквото ви дойде наум.Дебела бях от както се помня и заради това съм понесла какво ли не обиди,срам а за хилядите сълзи проляни затова да не говорим само хора като мен могат да разберат дълбочината на този проблем,защото за другите той изглежда много лесно решим "На чужд гръб и 100 тояги са малко" започваш диета фитнес и си готов-да ама не.Не е въпроса да ти втълпяват по цял ден че си дебел като си мислят че ти помагат-въпроса е сам да разбереш че ти искаш да се промениш и да имаш волята да го направиш за себе си а не за хората.Аз успях да го направя-казах си че е време да се видя слаба и да се променя.Промених прическата-момичето с вечно дългата коса изведнъж я подсрига късо. Започнах упражнения и малко по малко минах на здравословно хранене-много плодове,зеленчуци салати солети чайове...Спрях сладкото,тестеното мазното... От шока по сладкото започнах да сънувам шоколади в буквален смисъл но не се отказах.В момента съм свалила 4 сантиметра от себе си за по-малко от месец и смятам да продължа докато най сетне не сбъдна мечтата си-да се видя толкова слаба колкота аз искам...надявам се да вдъхна кураж на тези които още не са се решили на тази крачка.Пътят никак не е лесен но пък резултата си заслужава