Изповедалня Вол.21

[Naive]

Не съм сигурна. Убедена съм, че ме чакат много по-хубави години от ученическите ми (които дори не бих нарекла хубави, впрочем). И най-накрая ще спра да пропускам някакви яки концерти, от което и беше провокиран първият ми пост.

[bilqnavod]

Охххх, искам да се скрия в миша дупка. Моите колеги ми лазят по нервите.

[PainMonopoly]

оп, объркване
ще ти се иска пак да си чаве и да ходиш на даскало и да ти е безгрижно и спокойно :д

Или пък няма.

[marble]

Четири години са един много дълъг, много пропилян период от време. Дори може да са 5?!
Положението е анти конти!

[tori]

Пак ми е съднярско и пак ми липсва Мечочеца. През фейсклюк не мога да го гушна, да седнем да пием кафе и да се лигавим. Подготвям се за състезанието утре. Много ще се дерем. :хх Дано Чудовището победи. Дано, дано, дано...

[DarkTemplar]

Откраднаха ми изтривалката. Хем ми е смешно, хем се чудя кви хора има, хем им се нервя.

[SonataArctica]

Да взема да се напия като кирка днес...

[marble]

Днес няма да ходя на лекции.
АНАХРИЯ
Общежития-НЕ!
Тясно е, претъпкано, постоянно се чува някой.
Не, голямо не. Повече не.

[SonataArctica]

Спи ми се, вчера не можах да оставя книжката току така, трябваше да стана по-късно...
Нещо ми е лигаво. Ей сегинка ще седна да почета пак ;д
Следобеда ще свиря с един приятел. Ще изпием по бира, общо взето пълноценен ден

[Violenza]

Откраднаха ми изтривалката. Хем ми е смешно, хем се чудя кви хора има, хем им се нервя.

Ххахахахах, стига бе! Само такова нещо не бях чула да крадат...

[DarkTemplar]

Малко след това някой открадна и кошчето на входа, което е грозно, пластмасово и струва цял един лев.

[SonataArctica]

Ще трябва да си мъкна твърдия куфар, че навън е много влажно... А той тежи доста... Пък и няма да съм с кола... Бахти :/

[Ewok]

Щастие.

Случиха се толкова страхотни неща, направо не мога да повярвам за някои.
Също така имам представа с какво искам да се занимавам и се вълнувам.
Също така си избрах рокля (не очаквах, че толкова ще се вълнувам от това, буквално ден след като реших все пак да ходя).
Също така ще си имам кавалер - това също е вълнуващо.

Общо взето животът ми е страхотен сега, а като завърша ще е още повече (или поне лятото).

А сега негативите.

Мразя училище. Не знам как съм ходила толкова много преди, наистина не проумявам. Тази година имаме само три дни в училище, а едва отивам за два. Хубавото е, че явно всички учители са наясно с 12. клас и дават само разни докладчта и не мрънкат много. Лошото е, че математиката си остава най-гнусния, гаден отвратителен предмет и имам чувството, че тази се озлобява с всяка година.

Карам го доста непукистично, не съм започнала подготовка за нищо и ще е extreme last moment study. Така ги виждам нещата.

Ще спомена и това, че мамето смята, че живея на светлина, и общо взето се оправям сама (което не е толкова зле, дори ми харесва, само да имах и годините за нормална работа, щеше да е супер)/
Но го споменавам, защото нещо започнаха да ми се увеличават разходите, явно като си 12 клас си торбата с жълтиците и всеки иска :д

Нямам търпение да стана на 18 и още по-добре - да завърша и да си заживея самичка/с човече. Ох... страхотничко (:

//пфу, стана по-дълго, отколкото исках, мерси за вниманието

[fUcKsMiLe]

Ewok, ти не беше ли по-малка?

[Ewok]

96

[NaOH]

Боряна, не е толкова яко, колкото очакваш :/

[Violenza]

Малко след това някой открадна и кошчето на входа, което е грозно, пластмасово и струва цял един лев.

Хахахахах Е как, та това са си такива битово-екзистенциални предмети, че все са потрябвали на някого.

[Ewok]

Боряна, не е толкова яко, колкото очакваш :/

Защо?

[Ewok]

Никога повече кфц и дънкин донътс.
И май и другите подобни, не знам, но и не ми се рискува.

Има нещо, което въобще не се харесва на стомаха ми, и след два опита с кфц с едноседмични адски болки в корема, се отказах напълно.
А вчера реших, че е много важно да ям понички от дд. Цяла нощ повръщах и сега се чувствам като боклук.

Йеп, ноу мор американски джънк фуд.


И все пак, прекрасните неща продължават да се случват - +това, холд он, айм къминг ))

[DarkTemplar]

Искрено се забавлявам с подвизите на разни познати от обкръжението ми. Някои хора просто имат уникален талант да вършат глупости.

[NaOH]

Защо?

Щото безгрижния живот си изчезва, идват задълженията, ежедневното ходене на едно и също място от 9 до 6 (първо унито, после работата), а балО ще бъде пълна измекярщина, целяща да покаже парите на заможните и простотията на същите. От унито ще научиш само колко много мразиш хората с власт и как си губиш времето с нещо безполезно, а като излезеш, ще бъдеш без опит, без знания и без никакви възможности - точно както си сега, само че с разбити надежди. После почваш да градиш наново всичко от нулата и да работиш за хора, които не харесваш особено, и които ти дават заплата около минималната. Отново се повтаря ситуацията в унито, но тоя път ти дават пари. Нататък идва семейният живот успоредно с работата, който или те успокоява, или те изнервя още повече. Идват децата, идват още повече отговорности. Идва липса на сън, но след няколко години вече всичко почва да се успокоява малко по малко, докато вече не се успокоиш толкова, че да дойде време да умираш. The end.
Разбира се, от теб си зависи как ще си подредиш нещата - дали ще работиш работа, която харесваш; дали ще си щастлива с половинката ти; как ще си прекарваш свободното време; дали ще си харесваш живота.. Но като цяло това е планът, по който всеки живее, само човек си добавя няколко променливи, зависещи само от него.

[Fisherman]

Щото безгрижния живот си изчезва, идват задълженията, ежедневното ходене на едно и също място от 9 до 6 (първо унито, после работата), а балО ще бъде пълна измекярщина, целяща да покаже парите на заможните и простотията на същите. От унито ще научиш само колко много мразиш хората с власт и как си губиш времето с нещо безполезно, а като излезеш, ще бъдеш без опит, без знания и без никакви възможности - точно както си сега, само че с разбити надежди. После почваш да градиш наново всичко от нулата и да работиш за хора, които не харесваш особено, и които ти дават заплата около минималната. Отново се повтаря ситуацията в унито, но тоя път ти дават пари. Нататък идва семейният живот успоредно с работата, който или те успокоява, или те изнервя още повече. Идват децата, идват още повече отговорности. Идва липса на сън, но след няколко години вече всичко почва да се успокоява малко по малко, докато вече не се успокоиш толкова, че да дойде време да умираш. The end.
Разбира се, от теб си зависи как ще си подредиш нещата - дали ще работиш работа, която харесваш; дали ще си щастлива с половинката ти; как ще си прекарваш свободното време; дали ще си харесваш живота.. Но като цяло това е планът, по който всеки живее, само човек си добавя няколко променливи, зависещи само от него.

[Ewok]

Добре, Йорди, благодаря ти, че ме обля с мъдростта и опита си.

[Ewok]

ахаха, да учиш в тоха

[pac0line]

съфоронки простете ми ако съм направил някоя глупост , понякога съм в едно такова определено състояние :Д
много се радвам, че едната госпо'ица сама се издаде, щото никакъв шанс да я налучкам