Отговор в тема
Разликата е че сега поне можем да кажем че е лошо!Първоначално написано от reich
"Националист - това е естественото ми агрегатно състояние" (Н.Хайтов)
Но така или иначе няма кой да ни чуе.Разликата е че сега поне можем да кажем че е лошо!
Така че е все същото.
Излез навън и го кажи.
Започни някаква кампания.
Организирай протест.
БЪДИ ЛИДЕР.
не можеш ?
тогава си трай
Ами ти ако не си цениш свободата, няма как насила да те накарам да го правиш...
"Националист - това е естественото ми агрегатно състояние" (Н.Хайтов)
За да няма излишни спекулации ето ви последното интервю на самия Тодор Живков:
http://www.vbox7.com/play:e1676bace8
Гледал съм му го, но това изобщо не пречи "да има излишни спекулации", поради простата причина че той лъже като дърт циганин.
"Националист - това е естественото ми агрегатно състояние" (Н.Хайтов)
Както правят и абсолютно всички политици, включително и тези след него.
Кажи ми кога Негово Величество Борис III Цар на Българите е лъгал народа си?
Има си различни видове лъжи. И сегашните политици лъжат, ама поне не са като него, който на черното вика бяло.
"Националист - това е естественото ми агрегатно състояние" (Н.Хайтов)
Лесно ни е да коментираме отминали събития от дистанцията на това време. Но ако бяхме малко по-възрастни, да речем на по 30+, щяхме да имаме по-обективно мнение. Всяка монета има две страни.
Родили сме се в размирно време, което за съжаление продължава и до днес.
Човек може да чете, да слуша, да се осведомява за да си формулира мнение за дадени исторически събития. Не е необходимо някой да е видял нещо от първа ръка, за да го коментира. Това са клишета, които ги налагат комунистите. Като няма как да опонират на безспорните аргументи, разобличаващи комунистическия терор, те винаги казват "Ама трябва да минат еди си колко години за да се прави оценка", "Не може да отричаме историята" и други тем подобни инфантилни празнословици.
"Националист - това е естественото ми агрегатно състояние" (Н.Хайтов)
Само ще кажа РЕДА НЕ МОЖЕ ДА Е САМО РЕД!! РЕДА ТРЯБВА ДА ГРАНИЧИ С СВОБОДАТА !!!!
Живков толкомва обичаше България - Затова и Българския нарад си го тачеше.Какви са тия глупости че бил диктатор - Диктатор в момента е Боко - Тиквата
Пералнята живее по-дълго със Калгон !
Видя се колко го обича народа, на честванията му не се събраха и 1000 души.
"Националист - това е естественото ми агрегатно състояние" (Н.Хайтов)
Това, че са се предали тонове златен резерв, са пълни глупости, но за да го осъзнаеш, трябва да изхождаш от следните съждения: 1во - България в периода преди 44г. е била бедноразвита селскостопанска държава, предимно населението е било селско и не е съществувала индустрия. 2ро- Отношенията в СИВ не са се основавали в това кой колко тона злато ще предостави, а се е целяло хармонично развитие на страните, основано на равнопоставеност, а между другото почти всичките са били със слаба форма на икономическо развитие, ако изключим бившата ГДР, но която е понесла разрухите от войната.
Живков е искал България да стане 16 република, но ако беше станала, от държавен глава щеше да се превърне в прост партиен секретар. Така че той е саможертвал своето положение, за да може държавата да се развива във възходяща посока според неговите разбирания.
България изобщо не е била бедна страна, преди да настъпи времето на мракобесния комунистически терор, стандарта на живот в страната е бил един от най-високите в цяла Европа.
Живков не е направил престъплението със златния резерв, заради някаква клауза в договор по отношение на СИВ, Варшавски договор или други такива.
Това е било извършено тайно и нелегално, за да може СССР да спаси България от фалит, това е била цената.
Това е абсолютно доказано с факти и документи от архива, така че да водим спор по тази тема е безсмислено.
Какво значение има какъв точно пост ще заема Живков. В комунистическите държави има един вожд, който казва какво да става и няма никакво значение какъв се води - президент, генсек, първи секретар, председател на държавния съвет или пък премиер и какви точно правомощия има по конституция.
"Националист - това е естественото ми агрегатно състояние" (Н.Хайтов)
Patriot, спамер ли си? Това просто не е вярно. Има си статистики, който не го мързи, да провери. През 30-те и 40-те БВП на глава от населението на всички балкански страни е бил приблизително еднакъв - 5-6 пъти по нисък от този в Западна Европа. Само Албания е била по-слабо индустриализирана от България - промишлеността е давала под 6% от БВП, 75% от населението е живеело по селата, поради което е имало огромна скрита безработица. Фактите трябва да са критерий за един човек, който уважава интелекта си. Но като ти чета ника и разсъжденията, ми става ясно какъв си - лесноманипулируем тип, който защитавайки определени свои тези, си служи с недостоверни факти само и само да са в подкрепа на изградените му убеждения.
Обеснявам съвсем спокойно какви са били взаимоотношенията в СИВ, а ти не спираш да си плямпаш за златния резерв. Това говори за ограниченост в мисленето.
А за Живков пак ли не разбра? Ако се бяхме превърнали в 16-та република на СССР, неговият пост щеше да бъде понижен, следователно е мислил за страната си, а не за личните му амбиции. Ако искаш, после пак ще се повторя, докато разбереш, няма проблем!
Само на мен ли това ми изглежда като противоречие в тезата ти?
И тук на Дунав и на Волга, край Вардар и при Кавказ, с кръвта си българска сме горди, светлик тъй древен грее в нас!
Преди 9 септември жените не са работели нито в селата нито в градовете. Възниква логичният въпрос как един мъж е успявал да издържа и жена и 4-5 деца, а през комунизма и мъжа и жената трябваше да работят за да изхранят 1-2 максимум три деца. Просто втората половина на 30-те години са били нещо, като златен век за България. Това го признават и червените историци. Иначе ще е трудно да се обясни факта, че 99% от българите са плакали за Н.В. Борис Трети.
И понеже Живков е мислил за страната си е предложил суверенитеа й на Никита Свинската глава??? Ама то, какво да очакваш от комунисти-интернационалисти...
И по въпроса за златния резерв
Това документално разследване е изградено върху уникалния архив на следствено дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. В него са концентрирани строго поверителни и секретни материали за икономическата политика на БКП през последните 30 години от управлението й. Сред тях са неизвестни досега документи от поверителния архив на БНБ, от архива на Българската външнотърговска банка, Министерството на външноикономическите връзки, отдел "Специален" на Министерството на финансите, "Кинтекс", Комитета за държавен и народен контрол, МВР. В показанията си по делото членовете на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП, министри от правителствата, водещи фигури от тогавашния стопански елит и ръководителите на БНБ и БВТБ признават несъстоятелността на комунистическа система и икономика.
"Дневник" публикува настоящата поредица с убеждението, че информацията в нея ще запълни съществени празнини от най-близката ни история. Публикациите са част от предстоящата книга на журналиста Христо Христов "Тайните фалити на комунизма".
Проучването на архива на дело №4 е по Закона за достъп до обществена информация и съдействието на Върховната касационна прокуратура, Софийската градска прокуратура и Националната следствена служба.
Съдържание:
- Строго поверителната истина
- Живков: Честно ви казвам, не си спомням
- Да заложиш цяла държава
- Сметка 105 "Разни дебитори и кредитори"
Кой е авторът Христо Христов
Строго поверителната истина
"Не зная по какви причини, вероятно от съображения за сигурност, но преди мен златният резерв на страната ни беше изпратен за съхранение в съветски банки. Ние върнахме у нас това злато и забранихме износа. След създаването на златния фонд от България не беше изнесен нито грам от благородния метал." Думите са на генералния секретар на БКП Тодор Живков, цитирани в неговите "Мемоари", издадени след промените през 1989 г. в България. Това твърдение е откровена лъжа.
Златният резерв изобщо не е върнат в България, а човекът, който с еднолично решение го продава тайно на СССР, е самият Живков. Причината е тежкото финансово състояние, в което комунистическото управление у нас изпада в края на 50-те години. Всички документи, свързани с валутния баланс и платежоспособността на страната, носят грифове "Строго поверително" и са известни на малцина в партийното и държавното ръководство. През 1960 г., когато външният дълг на страната е почти 3 млрд. лв., правителството изпада в състояние, което не му позволява да изплаща получените кредити не само от западни банки, но и от Съветския съюз. Въпросът с издължаването към съветските банки, базирани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става неотложен.
"Задълженията на страната в капиталистическа валута от 115 млн. долара в началото на годината достигнаха 134 млн. в края на месец март. Ейробанк, Париж, и Московската народна банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в състояние да ни предоставят нови кредити, докато не намалим сумата по ползваните досега. Всяко неплащане може да изложи на риск двете приятелски банки, както и Държавната банка на СССР", предупреждава председателят на БНБ Кирил Несторов в строго поверителен доклад от април 1960 г.
С него Политбюро на ЦК на БКП е уведомено, че общият недостиг на валута надхвърля 50 млн. долара. Банката информира, че въпреки опитите не успява да получи заеми от други социалистически страни, както и от западни банки. Несторов подчертава, че "поради това БНБ не намира друг изход от положението освен използването на златните резерви, които се намират на съхранение в Държавната банка на СССР". Партийното ръководство е посъветвано да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв и да помоли за отсрочка на част от задълженията към двете съветски банки в Париж и Лондон поне за две години.
По това време стратегическият златен резерв на България се състои от около 24 тона злато, формиран преди 9 септември 1944 г. Дотогава, дори и в най-трудните моменти, като двете национални катастрофи, никоя власт не си е позволявала да посегне на него (само през 1919 г. е взето официално решение за частична продажба, за да се осигури доставката на брашно за населението).Първият секретар на БКП Тодор Живков обаче си го позволява, и то при пълна секретност. "Такива операции със злато бяха строго секретни през онзи период и не бяха довеждани до знанието на непосветени хора", посочва проф. Нешо Царевски, началник на направление "Валутно" в БНБ от 1959 г. и зам.-председател на БНБ за периода 1959-1964 г.
Живков е улеснен максимално от факта, че не се е налагало златният резерв да бъде изваден от трезора на БНБ, тъй като няколко месеца по-рано той е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Това е станало през септември 1958г. отново със секретно решение на правителството на Антон Югов. Формалната причина е несигурността на сградата на БНБ, която нямало да издържи на "пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив" по доклад на МВР.
Златото е застраховано и през февруари 1959 г. под засилена охрана е транспортирано с влак до Москва. Само 10 месеца по-късно, през април 1960 г., Кирил Несторов, председател на БНБ, прави предложението до Живков депозираното вече злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки. "По това време на България вече не отпускаха кредити от чужбина, защото бяхме използвали вече много. Нямаше изгледи за нови валутни постъпления, с които да плащаме лихвите и кредитите. Причината за продажбата на голямото количество злато на СССР беше, че вече никой не искаше да даде кредит на България, дори и съветското правителство", разкрива проф. Царевски.
Освен да купи златния резерв, Живков моли съветския ръководител Никита Хрушчов България да получи нови спасителни кредити и да отложи плащанията по старите. Хрушчов приема само второто предложение и не отпуска нови заеми, като остро критикува българското партийно ръководство, че води политика, с която не контролира разходите си и поставя в тежко положение не само страната, но и съветските банки. Първият секретар на БКП и неговият премиер няма какво друго да направят освен да го ударят на молба.
Проф. Царевски свидетелства: "Спомням си, че с Кирил Несторов изготвихме доклади - устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов за тежкото валутно положение на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи обръщение към Хрушчов двете съветски банки в Париж и Лондон да помогнат, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него становище на Госбанк, Москва, която доста критично се отнасяше към българската валутна политика. Предполагам, че тогава се е взело решението да се продаде българското злато на Госбанк."
В архивите е запазен проект на писмо до първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов от Живков и Югов. В него двамата признават: "Ние си даваме пълна сметка за сериозното положение на нашите плащания, възникнало не само в резултат на обективни причини, но и поради съществени слабости на нашата търговия, и особено поради грешките, допуснати в търговията ни със страните, с които плащанията се извършват в конвертируема валута, където вносът на стоки не е бил строго обвързан с гарантиран износ на български стоки... Не сме в състояние да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година."
Честно ви казвам...
Операцията по продажбата на българския златен резерв е оформена с писмо на Несторов от 7 май 1960 г. до председателя на Госбанк Коровушкин, който с отговор от същата дата е дал съгласието си да осъществи покупката. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към изискванията на международните златни борси в Цюрих и Лондон, при което е намаляло до 20.1 тона. Продадено е на руската страна на 11 юли 1960 г. на четири партиди - две в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция от 35.10 щатски долара. Общо за него са платени 22 738 255 долара. От тях в българската хазна не влиза нито цент, защото са погасени просрочените задължения на комунистическото управление към съветските банки кредитори.
Тайната сделка на Тодор Живков е осчетоводена от БНБ много по-късно - през март 1964 г., когато първият секретар на БКП вече е и министър-председател. Тогава БНБ изготвя формален доклад до Живков, с който предлага на Бюрото на Министерския съвет да я одобри. "Тази продажба на златото на България е престъпление и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие", заключава проф. Нешовски.
Самият Живков, който се слави с изключително точна памет, заявява първоначално пред прокурора: "За първи път чувам за такава голяма продажба на злато от България. Честно ви казвам, че това е всичко, което знам. Какъвто и отговор да дам, той няма да е верен, защото не си спомням нищо." След като са му цитирани редица документи, той признава: "Предполагам, че за да дам съгласие за продажба на злато, е имало тежки аргументи, изложени от банката пред мен. Вероятно с валутата, получена от тази сделка, са плащани някои разходи, които са били неотменими и не е имало никаква друга възможност." Притиснат от обстоятелствата да дава обяснения за тайните операции със злато, Живков е принуден накрая да признае: "Липсваха ни финансови средства и страната беше пред пълен финансов банкрут."
Страната обаче не е пред, а във финансов банкрут.
Зам.-председателят на БНБ по това време проф. Нешо Царевски разкрива: "Продажбата на злато стана неизбежна при допуснатия голям пасив на платежния баланс в конвертируема валута. Не биваше да се допуска натрупването на дълг в чужбина, който не сме в състояние да погасяваме. Банката е правила не един доклад по това време с предложение да се ограничи ползването на външни кредити до рамките на възможностите за погасяване. Но въпреки всичко, робувайки на високи темпове на всяка цена, в страната се извършваше внос повече, отколкото са ни платежните способности, което ни доведе още в началото на 60-те години до кризисно положение във валутната област, или неплатежоспособност. Бедата е в това, че необмислената валутна политика ни доведе до невъзможност да плащаме в чужбина и трябваше да се посегне на това малко национално богатство, натрупано в миналото."
Да заложиш цяла държава
Банкрутът, в който се намира комунистическото управление в началото на 60-те години, принуждава Живков да търси решение, което да не застрашава оставането му на власт. Така стига до отчаяния ход с предложението България да се присъедини към СССР като "два организма с една и съща кръвоносна система". Той предлага това на ЦК на БКП броени месеци след като е поел министърпредседателския пост, воден от прагматичния мотив, че ако Москва приобщи България, икономическите проблеми ще изчезнат, а той пак ще е на власт. Въпросът с присъединяването към СССР е поставен на пленум на ЦК на БКП през юли 1963 г. На него Живков обяснява:
"У мен има една идея от няколко години. Тук трябва да кажа, че тази идея не е моя, това е идея фактически на другаря Димитров. Като вземем предвид какво представлява НРБ, тя е малка страна, а в икономическо отношение - изостанала в сравнение с други страни, като вземем предвид връзките на нашата партия с болшевишката партия, ръка за ръка, рамо до рамо с КПСС при всички условия... Всичко прогресивно в НРБ е свързано с руския, със съветския народ, очевидно е назрял въпросът... Ние го обсъждахме в Политюбро, възражения няма и аз искам да занимая пленума сега: да се обърнем с едно писмо към ЦК на КПСС и към правителството на Съветския съюз, в което да поставим въпроса, да аргументираме необходимостта от създаването на по-тясна връзка между съветската и нашата икономика в перспектива с нейното сливане. И по-нататък политическо сливане."
Пред пленума Живков изтъква: "Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава."
Живков поставя въпроса пред съветския ръководител при посещението си в Москва през октомври 1963 г. "Ние съвсем нямаме намерение да седнем наготово на съветската трапеза като консуматори и... за сметка на Съветския съюз да повишаваме жизненото си равнище", увещава българският ръководител своя домакин. Никита Сергеевич обаче му отвръща, че "въпросът не е до българския народ, а външнополитически".
В тази ситуация и със задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато. През май 1962 г. Бюрото на МС в състав Антон Югов, ген. Иван Михайлов, Живко Живков, Станко Тодоров и Георги Дамянов разрешава на БНБ да депозира шест тона злато в Унгарската банка срещу кредит в размер на 10 млн. долара. Те резолират с подписите си доклад на председателя на БНБ Кирил Несторов до премиера Югов, в който се посочва, че "недостигът на капиталистическа валута за осигуряване на плащанията към чужбина наложи да бъде проучен въпросът за залог на злато срещу кредит в конвертируема валута". Предадените общо 5878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на кредити.
Сметка 105 "Разни дебитори и кредитори"
Сериозните проблеми с платежния баланс на НРБ и острата нужда от конвертируема валута за погасяване на взетите кредити продължават и след това. Чрез БНБ и създадената на 1 април 1964 г. Българска външнотърговска банка (БВТБ) българско злато е депозирано в залог срещу кредит в Московската народна банка в Лондон в кюлчета и в български и чуждестранни златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5849 кг, а операцията е съгласувана отново с Живков. Между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31 880 кг чисто злато, като получената валута е използвана единствено за погасяване на задължения предимно към съветските банки в Париж и Лондон.
Доказателствата в БНБ сочат решаващата роля на Живков. "По данни на Главната каса на БНБ 20.15 т злато са продадени на Госбанк - СССР, на 10 декември 1962 г., а 5.85 т злато - на 2 ноември 1964 г. Върху двете счетоводни операции е записано, че са извършени с резолюция на председателя на Министерския съвет Тодор Живков", се посочва в писмо на проф. Тодор Вълчев до президента Желю Желев през 1991 г.
Живков старателно пази в тайна тези операции. Те са осчетоводявани в БНБ по специална сметка 105 "Разни дебитори и кредитори". Какво се крие зад нея разяснява проф. Тотю Тотев, зам.-председател на БНБ в периода 1955 -1974: "Сметка 105 е "тъмна" сметка, която не дава представа за същината на извършената и осчетоводена по този начин операция."
В периода 1967-1974 г. Живков неколкократно прибягва до залагане на българско злато в швейцарски и лондонски банки. Проф. Царевски обобщава: "Общо за трите продажби на злато от българския златен резерв България не е получила повече от 30 млн. долара, което очевидно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат мерки за икономии, но е предпочетено да се продаде наличното злато. СССР тогава не ни отпусна кредит, защото в България се водеше неразумна валутна политика и с нея сме поставили в тежко положение съветските банки в Париж и Лондон. Ако се има предвид, че след 8-10 години цените на златото рязко скочиха над 10 пъти, то щетата за България е огромна, дори и да се има предвид инфлацията."
И към края на 60-те години правителството на Живков не е в състояние да осигури необходимата валута за насрещни плащания по външните дългове, на които се крепи управлението му. Кирил Зарев, председател на БНБ в периода 1969-1974 г., си спомня думите на предшественика си Несторов, когато приема поста от него: "Дори той спомена, че БНБ не е изплатила 50 млн. долара с изтекъл погасителен срок на Московската народна банка в Лондон. Това е било може би през 1967 г. или 1968 г. и на практика означава, че тогава БНБ е фалирала."
Shturche, ако намираш противоречие, сподели го! Не съм толково "духовно извисен", както се изрази, така че може да допускам и грешки.
Oton48, срещу факти ми вадиш абсурдни твърдения, копи/пействаш разни пропагандни статийки, които предполагам даже не си прочел.
През 70-те години в България идеите за комунизъм като Царство Божие на земята,на справедливост и на хармонично развитие бяха заменени със стомашно-чревните идеи, че комунизмът е "задоволяване на всички материални потребности". Когато се сведе идеята за комунизъм до яденето, според мен той трябва да умре и не бива да се съжалява за него. Този, който свежда социализма до плюскането, трябва да се сърди единствено и само на себе си. Задачите на социализма бяха други и те бяха изпълнени не лошо. Чрез социалистическата идеология беше извършена успешно българската МОДЕРНИЗАЦИЯ. Когато трябваше да се начертаят новите идеи за съжаление от ръководството на партията го удариха на плюскане и на уреждане на синовете си. Аз не съжалявам за комунизма или социализма (както искате го наричайте), който превръща децата си в потребители. Съжалявам за социализма, за който са се водили битки, за който се е целяло всеобщото щастие и възход да просъществуват, полагайки съответните усилия разбира се.
Ти май изобщо не четеш какво съм написал.
Аз ти казвам, че далаверата със златния резерв няма нищо общо с отношенията между България и СССР по СИВ. Ти намеси СИВ-а в темата, така че ти си този който измести темата, която всъщност е така нареченото от теб мое "плямпане за резерва". Христо Христов е изкючително добър разследващ журналист и безспорно е установил фактите около далаверата със златния резерв. Прочети книгите му "Тодор Живков, Биография" и "Тайните фалити на комунизма". Так всичко е доказано по безспорен начин.
Написаното от теб по въпроса за Живков, също затвърждава факта, че не си прочел добре това което съм написал.
Аз ти казвам, че реално дори и да бяхме станали 16-та република Живков пак щеше да продължи да коли и да беси в България, въпреки че тя е станала социалистическа република, тъй като при комунизма няма никакво значение какъв пост имаш и какви правомощия ти дава той. Мога още 5 пъти да ти го напиша, ако искаш за да разбереш какво се опитвам да кажа.
"Националист - това е естественото ми агрегатно състояние" (Н.Хайтов)
Повторението е майка на знанието, поне се разбрахме какво имахме предвид.
Ще се опитам да резюмирам разсъждениета ти: След Освобождението България е цъфнала и вързала, била е една от най-развите икономики на Запад, както и на Изток, та чак 24 тона златен резерв е държала (май никоя друга страна не е държала толкова) Е, вярно, че е преживяла две национални катастрофи и че не са съществували канализации и електричество, но стандартът на живот е бил много висок. За да се уверите, Ви препоръчвам филма "Господин за един ден" - ето малко кадри от него: http://vbox7.com/play:525ae151 . А Тошето Живков е мракобесен комунист (комунизмът, както знаем, е много лоша дума), колил наред след девети , но да оставим настрана хилядите убити по време на антифашистката съпротива. За репресираните по живково трябва да милеем много, но другите да не ги броим за хора, ще е най-хубаво.
Преди 10 ноември изтъкнати преподаватели по марксиско-ленинска философия се превърнаха в остри порицатели на същата, което говори за тяхната пристрастност. Това са хора, които не остояват идеи, каузи, а се опитват винаги да са приблежени към властта. Почти всички историци, икономисти, социолози са на същия хал, много рядко измежду тях се намират стойностни хора. За Христов не съм се интересувал, но по заглавията от книгите му се досещам какъв е.
Ти или не си ходил на училище или се правиш, че не знаеш за Българското чудо след Освобождението. А и едва ли си чел книгата на ст.н.с. Цветана Кьосева "Тайните на третата българска държава", където убедително е доказано, че стандартът на живот на българина е бил по-добър преди 9 септември. Това за антифашистката съпротива ще го оставя без коментар.
Щом не си чувал за Христо Христов май няма голям смисъл да се спори с теб. Ето все пак кой е той
Христо Христов е журналист във в. "Дневник" от основаването му през 2001. Автор е на документалните книги "Секретното дело за лагерите" (1999), "Държавна сигурност срещу българската емиграция" (2000) и "Убийте Скитник" (българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, 2005).Носител е на най-престижните български награди за разследваща журналистика:
- "Паница" (1999) на фондация "Свободна и демократична България"
- "Разследващи журналисти" (2001) на българската Асоциация за разследващи журналисти, Центъра за развитие на медиите и британската фондация "Гардиън"
- "Черноризец Храбър" (2003 и 2005) на Съюза на издателите на всекидневници в България.
Отличен е с наградата за цялостен принос в областта на достъпа до информация на фондация "Програма достъп до информация" (2005).
Христо Христов е първият носител на наградата за принос към свободата на духа на фонд "Георги Василев – Швейцария" (2006).
Специализирал е във в. "Гардиън", Великобритания (декември 2002) и в Международния център за журналистика, Вашингтон, САЩ (април 2004).
Последното му разследване за убийството на българския писател Георги Марков, предизвика международен отзук и за него писаха редица престижни британски вестници, сред които "Сънди Таймс" и "Гардиън", както и световните информационни агенции Ройтер, Асошиейтед прес, Франс прес и др.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
