.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 25 от общо 76

Hybrid View

  1. #1
    За селското стопанство има два пътя на развитие: капиталистически и държавно-кооперативен. За съжаление, в България от държавно-кооперативно не можа да се премине към капиталистическо стопанство. Трябваше всичката земя и производствени мощности да се предоставят в определен кръг лица и те да наемат работници, които да са на заплата. Звучи нечестно, но нали искахме капитализъм, това беше единствения път. Вместо това, нашите управници раздодоха на всички по малки парченца земя и всеки да си е обработва с коня, ралото и мотиката. Затова казвам, че живеем в отвъдното... Shturchhe88, не си прави изводи от предаването Фермер търси жена за състоянието на селското стопанство, защото там е показана нереалистична картина. Масовият фермер в България гледа 100 овце или 40 крави примерно, работи като луд, а накрая му изкупуват продукцията за много малко пари и си остава беден, прост селянин.

  2. #2
    Супер фен Аватара на Shturrrche88
    Регистриран на
    Aug 2011
    Град
    Давай надолу по Рожен, плетох рими, вдигах вежда, май е време вече да си ходя във Надежда...
    Мнения
    1 108
    Аз не гледам въпросното предаване, говоря на база лични познания.

    И тук на Дунав и на Волга, край Вардар и при Кавказ, с кръвта си българска сме горди, светлик тъй древен грее в нас!

  3. #3
    Жалко е, че комунистите са задържали хора като Емил Кошлуков зад решетките само защото са посмявали да разказват подигравателни вицове против властта. Жалко е, че Желю Желев(бъдещият ръководител на нацията) е бил предмет на постоянна гавра от страна на комунягите, където са го държали в Инстута по култура на минимална заплата. Жалко е, че предишният строй е съсипал детството на Бойко Борисов и на много други служители.
    Цената за всички тези злочестения беше българската модернизация. Но трябва да се подчертае защо се е извършвала българската модернизация, в интерес на кого. Българската модернация има подчертан национален характер и се е извършвала в интерес на народните маси. Ето това все още не може да простят на Живков, затова него дори и собствената му партия не го погреба като хората, а поклонението се извърши на площада. Обаче той заслужи най-почетното звание, което не е присъщо на нито един съвременен политик, а именно обичта на народа.
    Последно редактирано от Lychezar : 12-08-2011 на 12:12

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си