Стенен часовник

Олющена бяла стена,
а на нея- стенен часовник
крепи се едва- едва
и тиктака тихо, немощно.

Изостанал е вече с час,
бавно въртят се стрелките.
Не прилича ли малко на нас-
остарели безмълвно в дните?

Шумно изскърца вратичка,
отвори се бавно, полека-
изхвръкна счупена птичка,
не прилича ли тя на човека?

Изпята, заглъхнала песен,
побелели вече крила-
покрити с мухъл и плесен.
А красива преди е била.

Илияна Дадарова