Ако трябва да съм максимално честна и аз съм почти същата, особено що се отнася до това, че ми е приятно да съм със себе си. И не, не съм луда. Не си мислете и че съм някаква адски задръстена. Излизам с приятелки понякога, не особено често, но излизаме къде на кафе, къде на разходка, имам фейсбук, в който не съм особено активна, цъкам си "лайк" от време на време и това е, слушам музика - радио Фреш цял ден ми дрънка, чета полезна за мен литература и тн. и тн.
Що се отнася до родителите ми - не споделям почти нищо с тях. Те желаят най-доброто за мен, което го знам. Но има една прекъсната нишка между нас, може би "дупката между поколенията", която пречи на взаимоотношенията ни.
За приятелите ми - дружа с групичка от 5-6 човека. Приятни хора са. Викат ме наляво-надясно, подкрепят ме, смеем се и тн. Имам определени от тях, с които по-често си пиша в скайп. Но наистина най ми е хубаво да бъда със себе си. Домашният уют - предпочитам го пред шумната компания.
Аз също си мисля за бъдещия ми университет. Имам мечта, която смятам да изпълня. Чувствам, че в бъдещия ми университет ще е съвсем различно от училище - нов град, нови хора, нов живот, свобода.
На 16 съм. Мисля, че това, което е при нас или при теб не е проблем, просто сме леко по-различен тип хора, но не съм сигурна. Желая ти успех във всяко начинание!