Работата е там, че вече се изморих от приятелите си. Не, не от самите тях,а от комуникирането с тях. Винаги когато си говоря с тях, трябва да се крия зад някаква маска защото ме е страх, че няма да ме разберат или ще ми помислят за странна (в смисъл послъгвам какво харесвам, каква съм всъщност, кое ми е интересно). Някак си никога не се успокоявам като си говоря с някой, винаги се спичам и се появява едно друго аз от страх да не объркам нещо Истината е, че много малко хора ме познават каква съм всъщност, а те най-много не са ме разбирали и сме се карали, Защото имаме различни разбирания - ето затова ме е страх да се покажа. Понякога си мисля че съм по-различна от останалите но просто както казах ме е страх да си покажа тази страна....Сега като се замисля дори родителите ми не ме познават такава каквато съм ако не се лъжа...Да, за каквато искате ме мислете но не ми е лесно.Надявам се да ме разберете а ако има някой като мен ще се радвам да разбера