Отговор в тема
Искам да споделя моята драматична история...Имам си сериозен приятел,когото много обичам,но това лято ,което мина бяхме на разстояние,но само за 2 месеца и това беше нещо като изпитание за нас.Лятото работих с едно друго момче.
Излизахме всяка вечер след работа да пийнем по една бира,но след месец нещата между нас се усложниха.....не го очаквах.Чувствах се виновна,защото обичах приятеля си и все още го обичам,но толкова се увлякох по това момче.Той беше мил,забавен,сравнително приятен на външен вид,симпатичен ,луда глава.Винаги ми беше забавно и весело с него.След като мина месец от както работихме заедно,както казах нещата се усложниха ,като всичко започна от една целувка,после още една....В този момент бях пила ,но със сигурност знаех какво правя и това не беше само под влиянието от алкохола,естествено и той подпомогна,но за нещастие не беше само от него,усетих силно привличане и не можех да се спра.След първите ни целувки в парка,той ме попита дали това е под влияние на алкохола.Тогава нищо не му отговорих и си тръгнах.На следващия ден той нищо не казваше по тази тема,нито аз,но на по-следващия пак стана същото в парка....Почувствах се доста объркана и си мислих какво става...Наистина не очаквах това да се случи,но се случи.Е няма връщане назад.Той беше много страстен и след някой друг ден отидохме в неговата квартира с опит да направим нещо.Той беше доста пиян и аз също бях пийнала,но не до толкова че да не знам какво правя,защото както казах като се напия знам какво правя.Щяхме да го направим,но не се получи.Е...явно беше от алкохола, помислих си аз и заспахме,на сутринта пак имаше опит,но пак не стана.На него му стана гадно и ми каза че се чуди как лежа още до него.Истината беше че на мен не ми беше само за това и наистина се бяха появили чувства от моя страна,усещах същото и от негова страна.Други вечери пак правихме опити но не ставаше,явно човека имаше някакъв проблем.Понеже има разширени вени,сподели че е опериран точно на място над половия огран и преди е имал тези проблеми.Докторите му казали че може да получи рецидиф,но не го е очаквал на тези години ,казали са му че към 30-те може да стане,а той е на 21.Освен това, не много време по-късно се появиха и проблеми със сърцето му.Постоянно сърцебиене,стягане.Това стана горе-долу в средата на лятото,но накрая на август решихме да си тръгваме.Едно че нямаше пари ,друго че той беше зле.Знаехме че щом всеки си тръгне по родните места,всичко между нас ще приключи.Но разбира се ще поддържаме връзка и ще се виждаме когато можем и ще си бъдем приятели.Хубаво беше, че той го осъзнаваше.Споделял ми е че е имал доста бройки преди за по една вечер,но усещах че с мен не му беше само за изживяването,макар че не беше пълноценно физически,имаше доста емоционални моменти между нас.Той ми каза, че ако аз бях свободна,а той здрав щеше да иска много повече,аз също бях на това мнение.За първи път ми се случи да имам чувства към друг,при положение че си имам 2 годишна сериозна връзка.Както казах много държа на приятеля си,само на него имам абсолютно доверие,макар че и това момче почти го спечели,имаше доста минуси.Пушеше и пиеше много.Айде за пушенето не е толкова фатално,макар че е много вредно ,но пиенето,понякога го правеше непоносим и неодържим.В смисъл,че една вечер някакъв го ядосал и той се върна мн ядосан и се канеше да го бие и аз едвам го спрях....по характер е много импулсивен,темпераментен,е моционален и чувствителен..Човек на крайностите,избухлив.Общо казано холерик!!!Много трудно можеш да го спреш ако е намислил нещо.Всички пороци бяха събрани в него и това не ми харесваше,но всеки решава как да живее живота си,най-малко аз мога да го отуча от тези му страсти.След като се прибрахме всеки от където е, доста време мислих за него но с времето лека полека охладнявах.Вече мина месец от както не сме се виждали,но поддържаме връзка.Той каза че ще отиде на лекар за сърцето и днес ми каза ,че лекарите са му казали че има 2 години живот и ще умре..Всичко ми се обърна като го каза.Много гадно ми стана,защото той е страхотен човек и приятел,винаги можеш да разчиташ на него.Винаги ще ти помогне в трудна ситуация и просто не го заслужава.Попитах го какво точно са му казали лекарите,той каза че имал дефект на полулунните клапи и нямало как да се направи операция.По-подробно обяснение,че се дължи на разтежения на клапните мускули,което се причинявало от прекалено съдържание на цинк в организма.Но той каза че вече му е все едно какво ще става.По-добре щяло да бъде да умре и такива абсурдни неща,които аз не мога да проумея как може да ги говори и да не иска да се бори.Лятото като бяхме заедно,явно много му е повлиял и другия проблем,който освен физически се отразява и на психиката.....Тогава много пъти казваше че няма да се оправи,без да знае точно какво му е.Понеже е учил малко някаква лекарска специалност,забравих точно какво,разбира от доста неща и си поставяше диагнози сам и доста преувеличава според мене,.....Аз му казвах че е песимист ,но той ме поправяше и казваше че по-скоро е реалист и казвал нещата каквито били реални.....каквото и да му кажех не се съгласяваше с мене и мина много време докато отиде на лекар и са му казали това нещо и тотално го е сринало :/ За 2-та месеца ,в които прекарахме заедно разбрах много неща за него.Преживял е доста кофти неща и това явно също му влияе на психиката.Баща му е починал пред очите му като е бил на 10.Това е едно от малкото неща случили му се,а това със сигурност се отразява неблагоприятно на психиката.За това мисли много песимистично и казваше че е изгубил смисъла да живее още преди да разбере това нещо,което са му казали лекарите.Това не мога да разбера защо.Преди да му се появят тези проблеми всичко си е било наред и изведнъж.....Искам да му помогна и обмислям да отида да го видя ,понеже в момента той няма финансова възможност да дойде.Не вярвам на тези лекари ,при които е ходил и които са му казали това.Също така той това ми го каза по скайп,понеже в момента никой от нас няма минути и по принцип преувеличава нещата малко...Искам да го накарам да се изправи и да се бори за живота си.Не ми направи впечатление на слабохарактерен човек,даже точно обратното,но просто много му се насъбра и казва че вече не му пука какво ще става....Мене това много ме огорчава,защото аз държа на него като човек,като приятел на който винаги мога да разчитам.Не включвам по-интимните неща,които се случваха между нас,това няма никакво значение,спрямо отношението и чувствата ми към него.Той не заслужава това да му се случва и неможе на 21 години човек,да му казват че ще умре от сърце и че няма какво да се направи,просто това не мога да проумея.....Искам да го видя,но ме е страх че като отида при него,няма да мога да го убедя да потърси други специалисти,защото вече се е предал и трудно по принцип някой може да го убеди да направи нещо ,ако не иска.Искам да му дам кураж,но самата аз в момента съм разстроена и имам чувството че като го видя и започнем да говорим ще се разрева,а аз не искам и него да разстройвам,така няма да му помогна особено.Много ми е тежко,дайте съвети как да му помогна???
Ами... прочетох историята ти и да ти кажа... не си лекар нали, как очакваш да му помогнеш? Просто бъди до него, подкрепи го!
Много ме кефиш, но не съм способен да ти го кажа...
Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем?
И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...
Първоначално написано от fenkaaa
Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем?
И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...
Да обичам приятеля си и още съм си с него и ще бъда с него.Просто това беше моментно изживяване.Привързах се към този човек,работихме заедо,по цял ден сме заедно и така се случи.Просто имах желание да бъда с него.После осъзнах,че този човек не е за мен и това ще си останат едни приятни спомени,колкото хубави ,толкова и лоши...
Не ти го казвам с лоши намерения,просто се поставям на твое място.Щом този човек те е привлякъл,искало ти се е да направиш нещо с него,привързала си се.. значи ти липсва нещо във връзката и според мен е нормално след 2 години човек да започне да обръща внимание и на други вече..Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем?
И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...
Да обичам приятеля си и още съм си с него и ще бъда с него.Просто това беше моментно изживяване.Привързах се към този човек,работихме заедо,по цял ден сме заедно и така се случи.Просто имах желание да бъда с него.После осъзнах,че този човек не е за мен и това ще си останат едни приятни спомени,колкото хубави ,толкова и лоши...
А това момче казал ли ти е каква му е диагнозата? Прекалено е млад,наистина.. никой човек не заслужава това
Не ти го казвам с лоши намерения,просто се поставям на твое място.Щом този човек те е привлякъл,искало ти се е да направиш нещо с него,привързала си се.. значи ти липсва нещо във връзката и според мен е нормално след 2 години човек да започне да обръща внимание и на други вече..Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем?
И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...
Да обичам приятеля си и още съм си с него и ще бъда с него.Просто това беше моментно изживяване.Привързах се към този човек,работихме заедо,по цял ден сме заедно и така се случи.Просто имах желание да бъда с него.После осъзнах,че този човек не е за мен и това ще си останат едни приятни спомени,колкото хубави ,толкова и лоши...
А това момче казал ли ти е каква му е диагнозата? Прекалено е млад,наистина.. никой човек не заслужава това
Ами по-скоро ми е липсвало малко разнообразие може би и ново изживяване....но до сега не ми се беше случвало,но не съжалявам за нищо.Ами каза само че има някакво нарушение на полулунните клапи на сърцето....,което не можело да се оперира,но трябва да разуча въпроса,защото не мога да го повярвам,някак си не се връзва за млад човек,като имаш предвид че толкова по-възрастни страдат от болно сърце и живеят....
Защо не попиташ някой лекар ? Да ти разкаже по-подробно за кво иде реч ?
Никога не бих споделила толкова лични неща за някой мой познат/приятел, нито тук, нито където и да е в цялото интернет пространство... Замисли се дали, ако знаеше, че ще разкажеш на още хиляди хора би ти споделил тези неща.
И все пак историята е тъжна... Но както се казва "Да беше мирно стояло, не би чудо видяло".
Никъде не е казано с чиста съвест.Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем?
И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...
Искрено се надявам момчето да не те е излъгало, защото би било... отвратително от негова страна. Бъди до него, помагай му, но не го съжалявай.
Не съм казала,че някъде е казано,просто предполагамНикъде не е казано с чиста съвест.Щом лекарите не могат да му помогнат,как очакваш тук да ти кажем?
И казваш,че обичаш приятеля си,а съвсем умишлено отиваш в квартирата на това момче с чиста съвест? ...
Искрено се надявам момчето да не те е излъгало, защото би било... отвратително от негова страна. Бъди до него, помагай му, но не го съжалявай.
не мисля, че има какво повече да добавим.
"Ако можех да изляза оттук, щях да си позволя да бъда луда,защото всички са луди, а най-лошите луди са онези, които не знаят, че са такива,защото само изпълняват нарежданията на другите."
Не знам защо ама имам чувство, че това е номер цялото да те привлече... просто докато го четох и това ми дойде на ума. Както и да е надявам се да могат да му помогнат и да се оправи. А ти мисля, че трябва да решиш какво ще правиш. Или оставаш при приятеля си и моментното изживяване остава с миналото или избираш него. Избирайки него няма да ти е лесно. Трябва да го подкрепяш и съм сигурна, че ще е доста болезнено. Не знам какво да ти кажа... мога само да те посъветвам да си помислиш и да му пожелая на него едно чудо да го спаси... тей като май само в чудеса ни остана да вярваме
In a mad world , only the mad are sane...
Няма как да му помогнеш , освен с това да бъдеш до него , да го подкрепяш , да му даваш сили да се бори и да не се предава.
Можеш наистина да поговориш с някой лекар , относно това дали не може да се направи нещо по въпроса , дори и в чужбина.
Не знам , много е гадно това.
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Класика - обичам си приятеля, не мога без него, имам му доверие, бла бла бла, обаче другия ме привлича и се целувахме/натискахме/спахме. Ама иначе държа си на моя човек, то не пречи...
Осъзнаваш ли какви глупости ръсиш в тоя случай? Поне спри да си мажещ очите така. Айде ние ще ти повярваме, малко или много, ама това ли е целта? Просто пет пари не даваш за твоя човек на дела. Иначе на думи никой не го интересува.
Иначе Щом медицината е безсилна, значи ти остава да се правиш че ти пука. Или ако наистина ти пука - да се скъсаш от мъка и рев. И след това да си намериш друг и приказката да продължи с друг принц и в друг замък
Life is a bitch
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Абе, човек, никой не ти е виновен, че си имал кофти ден, спри да си го изливаш тук!Иначе Щом медицината е безсилна, значи ти остава да се правиш че ти пука. Или ако наистина ти пука - да се скъсаш от мъка и рев.
Добре че ще се прави, че й пука.
Добре че ревът е начинът да покаже, че наистина й пука.
Добре че приемаш толкова лесно загубата (в най-буквалния, първичен и жесток смисъл) на света.
Ама то животът продължава, нали...
ПФ!
Инче, за моя ден не бери грижа.
Да не се увличаме - филма "Обичам го, ама ще се натискам с другия" го няма. От тук идва първата част. Другото е че пред смъртта всички сме равни. И да се съсипеш - няма как да върнеш към живота мъртвеца. Явно е колко слабохарактерна е авторката и друго освен рев няма да видим от нея.
Приемам загубата лесно, защото НЯМА какво да направя за да променя смъртта, капиш? Заклинания не мога да правя, нямам сделка с дявола некромансър не познавам.... Това е едно от малкото неща, които не зависят от мен.
И тъй
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Аха, добре.
Значи приемаш лесно нещата, срещу които нищо не можеш да направиш?
Да бе, интересно защо евреите не са приемали лесно ходенето в концлагери.
Евреите са имали избор, опълченците на Шипка също. Ти също. Всеки си е решил проблема по своему.
Ама не за това става дума. Щом си толкоз надъхана - дай ми конкретен план за предотвратяването на смъртта на близък човек(с примерна диагноза рак на белите дробове), след като медицината ти е казала ясно "До тук сме, няма какво да направим повече". Какво ще направиш за да промениш тая работа? Как ще завъртиш пътечката?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Имали са избор, дрънци!
Ама как... нацистите най-учтиво са свалили шапки и са казали "Господине, желаете ли да отидете на доживотна почивка в концлагер?"
Аз написах начина.
Приемането лесно е само поза и означава, че човекът не е бил важен.
Не ми обяснявай. На близка приятелка баща й се бори с рака. Има си начини.
Ами напиши книга "Как да избегнем смъртта по 101 начина" тогава. Не се хващай за думичките. Евреите са си мрънкали тихичко, опълченците са избрали да умрат. Не че не са могли и те да си мрънкат тихичко.
Важен или не е все едно. Живота продължава във всички случаи. Смъртта е естествено явление. Хората сме го превърнали в...дивотия. В единия случай има малко повече спомени. Общото е че и в двата случая човека липсва, и колкото и да си кривиш буквите - нищо не можеш да направиш за да го върнеш.
При такова положение можеш да пикаеш срещу вятъра, ама нали се сещаш какъв ще е резултата. И отново - не се хващай за думичките.
За някои неща трябва смирение. Да, аз също съм губил хора. Не си само ти с житейските примери
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Абсолютно подкрепям едно от нещата, които Валдес-а каза. Не може да разправяш колко държиш на приятеля си, как се обичате и ала бала и да ходиш да сядаш на оная работа на друг! Не го проумявам, или си с единия, или с другия. Днеска с устата, с която си лапала на някъв, дето познаваш от 1-2 месеца, утре ще целуваш приятеля си и ще му обясняваш, че го обичаш, аре не, а ? А той дали е болен или не, не можем да кажем. Но и от различни градове... Освен да се измъчите и в крайна сметка да останете 3ма (да и гаджето на авторката) наранени, аз друго не виждам. Честно да ти кажа, не обичам да злорадствам, но ако това момче знае, че си обвързана, това, което му се случва си е наказание! Само щото не можеш да си държиш гащите дигнати не означава, че приятеля ти трябва да страда, щото рано или късно ЩЕ РАЗБЕРЕ !
!!! Мъжкото достойнство се измерва в широчината на усмивката на жената, с която току що е правил секс, а не в това, което е измерено с линийка !!!
Like Jesus
1. Отвратително долна постъпка спрямо приятеля ти, поне недей да твърдиш колко го обичаш.
2. Недей да караш момчето да търси медицинско мнение отново - мисля, че такова нещо е ПРЕДОСТАТЪЧНО да се чуе само веднъж. Той вече е почнал да се примирява, недей да се опитваш от съжаление да му вдъхваш напразни и измислени надежди.
Те другите ти казаха повечето неща, които и аз мислех да ти напиша, но наистина много ми е интересно, когато заминеш да видиш момчето от лятото, какво ще кажеш на приятеля си, когото толкова много "обичаш"?
Усмихвай се.. Това кара хората да се чудят какво мислиш..
Частицата "НЕ" се пише отделно от глаголите! Пример: не знам, не мога..
Изключения: недочувам, недовиждам..
С това съм в голяма степен съгласен.
Към авторката.Ако наистина си вярваш в това цитираното дето си го написала значи както казва и valdesbg много яко си замазваш очите пък се опитваш да замажеш и очите на другите хора с цел да си измиеш ръцете и да си поуспокоиш съвестта.За приятелството между момче и момиче съм и съм твърдо против зарязванията на приятели от мъжки пол,защото на гаджето на момичето така му скимнало, но най-много до приятелски прегръдки.Целувки,секс,тръ ки и т.н чак след евентуалната раздяла, а не преди това, защото от два стола лесно се пада на земята.Казваш имаш много доверие на приятеля ти, но май ти хич не го заслужаваш.Защо не пробваш като си имате толкова доверие да му споделиш за тази история да видим дали ще е яко очарован и ще ти каже весело"Браво! Щом има тръпка прави го с други.Нали си имаме доверие.Какъв е проблема? Само че съм почти сигурен че няма да изреагира така.Ебаси и доверие няма що.Два месеца не сте се виждали и си започнала да мачкаш чаршафите на друг.Всъщност защо ли ми се струва че не пишеш от основният си профил.
За другата част написана от valdesbg за смъртта и вдигането на ръце както и с точка 2 на Goddess абсолютно не съм съгласен.Човек трябва да се опита да направи всичко възможно поне временно да надхитри смъртта.Не може всички да го отписват и да се слага едвали не в гроба още в чисто съзнание.Трябва да се направят допълнителни изследвания от други доктори за потвърдение.Да се търсят начини за спасение доколкото е възможно.Например баба ми 1-2 дни преди да почине възрастните говореха за нея като за починала вече.Дори и собствените и синове-баща ми и чичо ми и даже и дядо ми.Аз и брат ми и двамата ми братовчеди хем бяхме малки, но тихичко си се възмущавахме от този факт.Е, наистина почина.Но това не значи да бързаме да предварваме смъртта с прогнозите си и примирението си.И да човек, който страда че друг ще умре не е слабохарактерен, а просто му пука за този човек и трудно сдържа емоциите си.
Ще дам и друг пример за видима безнадежност, който даже не е свързан с човек, а с животно.С нашият котарак, който сега е на около 13 години.Беше избягал преди около 2 години, а ние не го пускаме на вън.Не е и първа младост, а времето беше доста студено и дъждовно, а той е свикнал да живее вътре.Нямаше го няколко дни.Веднъж от едно като покрив понеже беше близо баща ми чу някакво съвсем слабо промяукване.Отидохме да видим.Беше нашият котарак-дотам беше успял да стигне явно.Беше поотслабнал (добре че винаги е бил по-едър), не можеше да мяука,не можеше да се движи, а отпред и отзад му течаха всякакви секрети.Бяха го били други котки,беше настинал, а доста по-късно разбрахме че има и рани в устата,може би от някакво натравяне.Нито ядеше,нито пиеше вода,нито пък ходеше до тоалетната си.И така.Първият ден беше ни жив,ни умрял,една неподвижна течаща отвсякъде котка.На вторият ден викнахме ветеринар, който установи че има и доста голяма температура.Би му един куп инжекции,който го правеха много неспокоен.Ту се подобряваше, ту се повлошаваше.Минаха няколко дни, а без ядене и без вода можеше и да не издържи до послените инжекции,защото много отслабваше.Обаче вместо го оставим на произвола, защото се виждаше безнадежно както ти обясняваш ние не се примирихме.Кога аз кога брат ми му стискахме лапите,защото вече малко се беше пораздвижил за да не драска.Майка ми насила му отваряше устата.Взимахме с една спринцовка без игла разредено кисело мляко от една чаша и му сипвахме по десетина в гърлото.После така и вода.Кое изплюваше кое гълташе.Абе беше си истинско мъчение и за нас и за него.След това започнахме да му набутваме вода със спринцовката и пилешка супа с една кафена лъжичка за да може да яде повече за по-бързо време и мъчението и за двете страни да е по-малко.Баща ми отвреме навреме му идваше надежда, но се стигна и до момента когато започна да ми обяснява че неизбежно по всяка вероятност щял да умре и трябвало да се примирим.Все пак даже бил само животно и да спрем с майка ми да го храним така за да може поне да си умре спокойно.Ние казахме че ако той иска може да не помага, но ние ще се борим докрай и продължихме същите процедури.Доктора му би инжекции в продължение на една седмица през два дни,а състоянието му беше такова около две седмици.Постепенно започна да се разхожда все повече и повече,да яде риба, а после и други неща,да пие все повече вода и да ходи до тоалетната.За около половин месец си стана почти пълноценна котка.Единствено почти не можеше да мяука.Доктора каза че и това ще се оправи и след около месец действително така мяукаше че навън да го чуят,крадеше си,стана си пак досущ като преди.Да е жив и здрав сега след около 2 години продължава да си е пълноценна котка, е с някои старчески белези разбира се,почернели венци,счупен зъб, с едното око невиждащ заради бой на по-млади години, с покъсано на ушите, шипове на опашката,малко проскубано в горната и част...обаче си е пълноценна котка и след прогнозата на баща ми за неизбежната му смърт продължава да ни радва.Е,след това пак в един период нещо не можеше да си вдига опашката изобщо и му беше като отрязана поради някаква причина,но вече я вдига нищо че не дава никой да го пипа по нея.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Само се хаби да пишеш, човек.
Според някои хора вероятно е трябвало да си оставиш котето да умре.
Но знам за какво говориш, за храненето със спинцовка и за свитото сърце, с което си гледаш любимеца. Дано да има повече хора като теб!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
