Разбитото сърце ме плаши.
Боли, кърви и не спира.
Но тези думи са си ваши,
аз не ги разбирам.

Любовта, казват, че е сляпа.
Глупости на изсъхнали поети.
Не спира тя да зяпа,
мислите ти вече взети.

В корените на омразата събрани,
моите мечти потъпкани, разбити,
започват роли изиграни
с маските от мен открити.

Аз ще бъда лед от тук нататък,
не искам съжаление от теб.
Не знам, дали ще видиш и остатък,
от любов разбита в мен.

Просто, никога не е била там...