На 25 съм ,преди 3 години срещнах едно момиче ходихме 5 месеца и се оженихме.Всичките кавги почнаха от самия годеж нататак,брака ни се довлачи до 10 месец и се разведохме понеже постоянно се карахме и при най-малкия скандал си сабираше багажа и при мама-дори почнахме често да се заплашваме с развод взаимно.Казах и каде мисля ,че е проблема и дори след развода няма да се изпарят чуствата ни и обичта ни един към друг-Но никой не ме слушаше. Разведохме се понеже ни се месиха много родителите.на 6 месец се скарахме жестоко , живяхме аз ,тя и майка ми , имахме уговорка ,че ще живеем 3 мата около година , след което ще се преместим в друг апартамент или ще останем само двамата. След един скандал майка ми я изгони,аз не се застапих за нея и тя си трагна . после се разбрахме и излезнахме на квартира,тогава почнаха неините родители да се намесват,като и даваха акъл какво да ми говори. Накрая след всичките караници ми заяви ,че иска майка ми да преведе апартамента на мое име.И дефакто става на мен и на жена ми. Тя е от село с тежко детство и техните нямат много възможности , мойте родители също са от село но баща ми почина когато бях на 15 а майка ми продалжи да върти бизнеса. Имаме фирма и разполагаме с повече матерялни средства. И нейните родители си мислят ,че майка ми иска да ги купи защото постоянно купуваше скъпи подараци на жена ми ,даваше и пари и нейните родители не бяха доволни от това и приказваха постоянно срещу нас. Така се стигна до това дередже.Бях принуден да отида на терапия при психолог който ми обясни всичко ,И накрая се оказва ,че всичко тръгва от възпитанието на децата (първите 7 години) Аз също съм имал трудно детство но родителите не са ме спирали никога да бъда самостоятелен или да са ми забранявали. А при нея са и забранявали много неща тя е на 22 и все още родителите и имат власт над нея. Те не са съгласни ние повече да сме заедно , въпреки че се виждаме тайно , което за 25 годишен мъж не говори добре. Тя иска да е с мен и когато е с мен го показва но като отиде при тяхните и на другия ден ми казва ,че не бива повече да се виждаме , не можело да се криеме. Аз няколко пъти съм ходил у тях да се унижавам пред техните да им казвам ,че обичам дъщеря им ... И последния път не се здържах и им казах ,че не искам повече никой да ми се бърка във живота , уж казаха добре но всичко продалжи. Нейните родители не са ни помогнали нито с нищо,дори се на самата свадба стана въпрос за 3 бири.Мога още да пиша но ми е болно . Жена ми не иска да чува за психолог , а има голяма нужда от това. Защото един ден знае какво иска а друг ден не знае . Като дете . Има Раздвоение на личноста , хем обича родителите си хем мен . Ок но не проумява ,че родителската обич е една ,а чуствата към мен са по друг начин.Казват и в момент ,че ако се събереме ще се отрекъ всички от нея. А родител който обича децата си и не е егойст няма да постапи така . Въпреки ,че дори да избяга от тяхните и се съберем , ще недоволстват временно , след което ще ме приемат в което съм сигурен . Понеже имам планове за нас - за собствен бизнез и т.н. Сега намерих квартира, ще и помогна матерялно както и във всякакъв друг начин да си стъпи на краката и да се осъзнае. Но ми е адски трудно да се боря сам срещу всички, Защото може да рухна от веднъж някой ден ! Има още много да пиша но ми е болно , и искам да споделя.Искам да чуя мнение на хора който не ме познават . Обичам тази жена.Разбирам я . Но тя мен не може да ме разбере .Вече сме разведени официално 20 дни и се виждаме през ден и си пишем.Болката е почти непоносима,не може човек да върви срещу себе си.