Днес си погледнах Фейсбука и видях публикувано въпросното стихотворение.
Моля да го прочетете и след това да си представите как излизате от дома си ,отивате до работното си място/магазина/до някое кафе или каквото друго ви дойде на ума.
След като си 'представите' ситуацията ,прочетете го пак.

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.
Какво ви идва на ум.

Просто любопитствам =)