1. Щях да кандидатствам в Кеймбридж , краен вариант беше Единбург , имам и дипломата , и стажа , и успешност , и сертификат ( 7.5 при искани 7 ) . Главно майка ми беше много развълнувана и го искаше .
Но. Средна класа сме . Не искам да се закопавам в 2 заема . Не искам родителите ми да се мъчат у нас , да се притесняват , не са на 20-30г. , не са първа младост , не са здрави .
Парите за издръжката са много . За таксите на някои места - да не говорим .
И , няма смисъл да работя като сервитьорка почасово , като така си губя времето , което трябва да ми е за учене.
На всичкото отгоре единствено в България има бакалавърската програма , която искам да запиша ( смешно, но факт ) . Тук работя като нещо далеч по-хубаво от сервитьорка и продавачка , за тукашните стандарти ми се плаща добре , на мен ми е приятно и ми е в извън учебните часове.
Планирам до края на 4ти курс да съм взела едни сертификати , техничарски такива, които още повече да ми подсилят св-то , а и като знания са незаменими и т.н.

Не искам и да се меря с генийчетата -китайчета , които ще ме избутват от всякъде. В България в сферата ми почти нямам конкуренция , работните места са хубави а и имам идея за собствено развитие , рандом проект.

За какво ми е да ходя в чужбината ..
Тук мога да си спестя от сега пари за кола, след 1г. се виждам с такова нещо , което много ще ми върши работа , защото не съм от София, а уча там .
Тук мога да се издържам сама.
Тук мога да наблюдавам семейството си от по-близо , да им помагам, и взаимно да се гледаме , защото те са малко като малките деца.
Тук мога да си уча на български по-лесно, пък и точно нещата , които са ми интересни .
Тук имам много време винаги , защото ми е лесно и мога да продължавам да си уча моите неща и да си взема дипломата и за тях.

И какво , накрая като дойдат след 4г. (ако дойдат ) , ще съм на същото дередже като тях , само дето няма да съм метнала толкова пари на вятъра , които не искам да взимам от родителите ми , защото така или иначе ги нямат.

Стои ми се в България. Хванала съм си цаката на системата . Планирам след като си изпълня другите проекти да преподавам , та евентуално магистратура, докторат -сигурно навън ще карам/защитавам.
Не ми трябва престижа чужбина, друг престиж си гоня - доцент или професор, не съм за парите , тях винаги мога да си ги изкарвам .
Искам да си чета това което ми е приятно в една хубава, спокойна обстановка, което в чужбина , когато съм далеч от всички и на квартира - няма да го имам.
Искам след това да науча още хора, за да се развиваме заедно.
Имам и по-глобални идеи, но до тук.
Искам знанието ми да остане в малкото ни българско общество .

2. Идва момента , че работодателите могат да ти предложат повече пари навсякъде само , защото дипломата ти е от Манчестър /примерно/.
На запад имат по-хубави и нови лаборатории , професорите са в час, факт.
Ама на мен не ми дреме, това с което се занимавам не се взима подробно при бакалаврите , а сега си го развивам индивидуално , предавайки го и на други хора.
Няма да говоря за стандарт и начин на живот на запад, както и за хората там.
Все ми е едно , една доза повече лицемерие и дисциплина - ху кеърс .
Свикнала съм с простаци , циници , арогантни , престъпници .
Не ми пречат, не им се връзвам .

Това е от мен.