Не харесвам теменужки, сорЕ.
Всъщност едно време май харесвах теменужки и по-специално Теменужка. Ех, какво младо и красиво момиче беше. Много арна мома, много!
Ама не ни било писано да сме заедно, макар и да се обичахме. Влезнах в казармата и тя всяка седмица на посещение и ми носи баница, суджук малко. И цяла седмица трамбовам плаца в Плевен с топли мисли за Теменужка, баницата и как след клетвата ще ме изпратят в поделението в Долна Диканя и ще съм близко до моята Теменужка. Но...
не ме изпратиха в Долна Диканя, а в Ресилово. Теменужка беше далеч и не можеше да идва всяка седмица, започна веднъж на две седмици, после веднъж в месеца, а после свако ми писа, че се омъжила за на бай Генади малкия син, че нещо била станала белята и трябвало да бързат.
Та, така се случи, че аз след Ресилово пък дойдох у Софята, забравих за Теменужка, ама като се разхождат по пазара и някоя баба като каже "Сине, вземи си теменужки за 2 лева", аз им викам "Съжалявам, бабе, ама теменужките не ме искат"...
