- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Самоубийството като изход?
Здравейте. Дванайсети клас съм, последна година. Не се разбирам с клас си още отначалото. Точно последната година ме докараха до състояние, в което не мога да уча. С постоянно напрежение в главата от стрес, това лято и миналото изживявах мн тежко минали събития, психически травми, но миналата година успях да се справя някакси, а сега невероятното напрежение в главата продължава. Не мога да уча, не мога спокойно да изгледам един филм. Ако продължва така няма да мога да завърша. Със сълзи на очи се оглеждам за достатъчно висок блок от който да се хвърля, защото не искам майка ми да става свидетел на това. Какво да правя? В безисходица съм. Изчезнаха всяка вяра и надежда...
Ако не си страхлив и смяташ, че ще успееш да се хвърлиш от блок давай! Но ако си страхлив ти препоръчвам нещо друго, като бесене, което не изисква толкова много кураж!
А ти със сигурност нямаш кураж след като цивриш по форумчета, и очакваш от потребителите да тръгнат да те разубеждават.
1. Жалък си.
2. Няма да се самоубиеш.
3. Темата е безсмислена.
Лично бих предпочела огъня , за да се разкарам по бързо от тук . Но не умея да цепя дърва . Бесенето е кофти може да се скъса въжето и да се потрошиш без да се убиеш . Ппък ако се запалиш първо ще се задушиш от въглеродния моноксид ,което е необратими понеже взаимодейства с хемоглобина ,преди да почнеш да се печеш . Освен това надали ще усещаш ннешо като ти изгрят нервните окончания .
Не очаквам от потребителите да тръгнат да ме разубеждават. Интересно ми е какво биха направили те, ако се намираха в моето задънено положение.Първоначално написано от Beer
^ Ами, ако темата е истинска? Някакво садистично удоволствие ли си доставяш, когато насърчаваш някого да се самоубие? В случай, че авторът на темата наистина няма с кого да сподели, най-лесно му е да се изповяда пред непознати. Замисляш ли се, че това може и да е последния му зов за помощ?
По темата: Пубертетът е най-скапаната възраст. 12 клас си, почти си изтърпял препятствията и ти остават не повече от няколко месеца, за да се разделиш завинаги с връстниците, които те тормозят. После най-много да ги виждаш по веднъж на високосна година. След като завършиш, кандидатсвай някъде в друг град, смени обстановката и завържи нови приятелства. Лека по лека лошите ти спомени ще бъдат изместени от съзнанието ти с позитивни емоции и преживявания. Все пак след всяка буря изгрява слънце, а съдбата не изпраща случайни изпитания или такива, с които да не можеш да се справиш. Преминеш ли ги успешно, ставаш по-силна личност. Не се демотивирай, слушай повече музика, която да повдига тонуса ти и гледай само напред. Току виж намериш щастието съвсем скоро и заобикнеш живота си...
Успех!![]()
От кой град си, да ти препоръчаме някой висок блок?![]()
Нема правиш такива глупости, нема когато всеки има трудент момент да търси такъв изход... Започни да оправяш проблемите си 1 по 1...
Много благодаря за прекрасния отговор. Много ти благодаря.Първоначално написано от filmimilmi
Ок. Хубаво. Ти как би се оправил, ако беше на моя място?Първоначално написано от Cybershot
За начало спри да мислиш за всичките проблеми. Мислиш ли за тях --> положението няма да се подобри. Аз като имам на другия ден контролно/изпит и ако седна да се тревожа, че не съм учил ще изпадна в нервна криза. Не че трябва да пренебрегваш проблемите, просто не трябва постоянно това да е в главата ти. За начало вземи и релаксирай малко, поуспокой се, отпусни се(отиди някъде далеч за 3-4-5 дена, далеч от града, където няма хора, на спокойствие). Почти всеки проблем има решение(както е във физиката, всяко действие има противодействие, но не винаги се уравновесяватПървоначално написано от mince
). Споменал си 1 конкретен проблем - с ученето. За да седнеш да учиш, трябва да не мислиш за проблемите си. Нещата са свързани. Мислиш за проблемите --> притесняваш се --> няма научаване. 12 клас е важно много, има матури, изпити и прочие. Важно е да се представиш добре, което е свързано с ученето, представиш ли се добре, ще влезеш в хубав ВУЗ, ще смениш обстановката, нови приятели и т.н. и това определено ще ти помогне. Както по-точно те притеснява, освен ученето?
И кое ти е задъненото положение? Че не се разбираш с класа си ли? Че им отдаваш чак такова значение ли? И то на някакви малоумници! Я се стегни малко, стига хленчи! Самоубийството не е изход! Изходът е да се преместиш в друго училище.
Усмихвай се.. Това кара хората да се чудят какво мислиш..
Частицата "НЕ" се пише отделно от глаголите! Пример: не знам, не мога..
Изключения: недочувам, недовиждам..
Дванайсети клас не е разрешено местенето, освен това моето даскало е ''елитно''.Първоначално написано от marin4itu
Почни да спортуваш, това ще ти помогне да се вземеш в ръце. Ходи по планините, ако имаш възможност. Изключително много разтоварва, личен опит. Освен това ако се запознаеш с някакви планинари и да ходите заедно по баирите, ще излезеш от дупката, ама от раз. Има и друг момент, 12ти клас си, на финалната права дет се вика, не се отказвай точно сега. Повтаряй си, че ти остава по малко от година, преди да започнеш на чисто, с нови хора, на ново място. Знам че си мислиш, че животът ти ще си остане дупка. Това изобщо не е вярно. От дъното единственият път е нагоре, запомни го. Млад си, здрав си, никой не може да те спре. Айде сега, отивай в парка да направиш едно яко тичане 2-3 километра, ако можеш и повече, да видим дали ще имаш после сили да мислиш за самоубийство.![]()
Задъненото положение е напрежението в главата, от което не мога да се отърва и ми се отразява съсипващо на способността за съсредоточаване.Първоначално написано от marin4itu
Аз пък не съм дочела явно.. Не разбрах, че си 12ти клас. Извинявам се. Значи преместването отпада.
То даже така ти е още по-лесно. Съвсем малко остана. 12ти клас минава най-бързо, повярвай ми. Седни и учи заради себе си, за да успееш, за да те приемат в добър университет. Там ще се запознаеш с много нови хора. Просто търпение и непукизъм към останалите и това е. Напрежението в главата сам/а си го създаваш! Докато се вглъбяваш в него и проблемите си, то ще бъде на лице. Малко оптимизъм ти трябва.
Защо не започнеш да ходиш на танци, аеробика, тае бо? Там ще се запознаеш с нови хора, ще изразходваш отрицателната енергия и ще се отрази добре на фигурата ти.
Самоубийството не е изход още един път го казвам. Помисли за майка си, която те е родила и отгледала какво би й причинила?
Усмихвай се.. Това кара хората да се чудят какво мислиш..
Частицата "НЕ" се пише отделно от глаголите! Пример: не знам, не мога..
Изключения: недочувам, недовиждам..
И кое е твоето по-лошо положение. Изпадала ли си в такова емоционално състояние, че да не си в състояние от четири месеца подред да прочетеш една страница от книга? Знаеш ли какво е да ти се пръска главата от напрежение и да не си намираш място?Първоначално написано от Rebirthing
Изчакай да мине тази година и след това имаш шанс за ново начало.
Като завършиш се опитай да не мислиш за миналото.
'Don't be afraid of death;
be afraid of unlived life.
You don't have to live forever,
You just have to live.'
Няма да успея да не мисля за миналото, защото бъдещето ми ще е белязоно от него завинаги. Невъзможността ми да се съсредоточа и да уча тази година...провалът.Първоначално написано от cigarettekisses
Дори нещата да не потръгнат,животът продължава и трябва да приемеш провала си,след като нищо не можеш да промениш.Най-важното е да си щастлив все пак,а като живееш с мисълта за миналото няма как да си.Първоначално написано от mince
Въпреки че пак може да си намериш прилична работа и още имаш шанс да си оправиш оценките и т.н.
'Don't be afraid of death;
be afraid of unlived life.
You don't have to live forever,
You just have to live.'
мерси за съвета, безмозъчен плазмодийПървоначално написано от MuRocLaW
Не мога да разбера кво чакаш ходи се самоубивай
Пиках на химна!!!
ей, дечко, лесно ти е на тебе, пожелавам ти никога да не попадаш в моето положение. много ти здраве.Първоначално написано от MuRocLaW
Блока не е решение,аз викам да си прережеш вените или да се нагълташ с хапове. ; )