- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Самоубийството като изход?
Живее ми се, но ми се налага да умра. Може би затова толкова много се жалвам и вече започвам да ви досаждам. Просто ми се налага. Страх ме е от смъртта, но повече ме е страх от живота.Първоначално написано от CoNviCt
Дават ти два избора,а ти избираш трети.Как го правиш?Животът е най-голямата ценност.Не я пропилявай.Хора,в сравнение с които твоите проблеми са детска игра,се борят докрай,за да живеят пълноценен живот и въпреки това никога няма да го имат.Ти го имаш и искаш да го захвърлиш.Защо така?Всеки проблем си има решение,стягай се вече.Вярвам,че ще успееш.![]()
Опитвам се да се стегна от един месец и половина, като се има в предвид, че съм в това състояние от началото на лятото. В началото на година бях със сърцебиене всяка сутрин, потях се, а по-късно ме спохождаше и задължителната тежест в главата. От един месец и половина се опитвам да се науча на самоконтрол. Изчезнаха сърцебиене и потенето, мисля, че почти преодолях страха. Главоболието намаля, НО ПРОДЪЛЖАВА. Изморих се. Не издържам повече. Вече започват първите контролни и изпитвания. Какво ще правя като натракам двойките? Как ще си изкарам матурите. А с амбицията ми за специалността, която искам да уча, отдавна се сбогувахме. Вече всичко е загубено. И бъдещето ми е провалено. Край. Точка. А ми се живее. Много.Първоначално написано от CoNviCt
Долавям инат.Много от най-успелите хора нямат висше.Нищо не е загубено минал е само месец.Имаш още много време за подготовка.Висшето няма да ти избяга.Можеш да запишеш следващата година.Според мен трябва да се запознаеш с нови хора.Това ще ти даде сили.
Стига бееее, голям човек си ПЪЛНОЛЕТНА!!! А се държиш като човек на ...моята възраст, макар че аз не съм такава лигла....Когато след няколко години се задомиш, така ли ще учиш децата си - при най-малкия проблем да вдигат белия байрак и да скачат от сгради????!!! Повярвай ми, сигурна съм, че твоите родители не са те учили на това (видяла си го по телевизията) и ако разберат какви ги ръсиш по форумите...не знам....Стегни сеПървоначално написано от mince
![]()
Мислиш само,че малките ли изпадат в депресии и състояния на слабост?
Дълбоката депресия беше лятото, когато всяка сутрин се будех като в най-тъмната и дълбока яма. Дори и тогава не ми и минаваше мисълта за самоубийство. Но лабилното ми нервно състояние, продължило месец и половина след започване на даскало ме отчайва, наистина ме отчайва и пречи, а толкова много исках да уча, имах огромно желание.Първоначално написано от CoNviCt
Какви проблеми имаш?Може да ти помогнем.
Ходих на невролог, но явно не прецени точно състоянието ми и ми изписа слабо успокоително, което не ме излекува напълно. Затова започвам да се отчайвам.
Не, с нервите.Първоначално написано от CoNviCt
Училищната среда.Първоначално написано от CoNviCt
Ако ти се говори с някой или споделя,насреща съм.
Мерси за ответа.Първоначално написано от CoNviCt
Извинявам се, но само на мен ли ми пука, че момичето смята да повлича и други хора със себе си?
Авторке, моля те, кажи какво имаш предвид, под това, че ще отмъщаваш и тн. на разни хора?
Не знам защо се притесняваш. Какво съм в състояние да направя аз?Първоначално написано от Beer
Ако искаш да си бъбриш с някого за училище на среща съм.В моя клас има много кифли и фукли.Всъщност и аз съм в твоето положение заради ето тези които споменах![]()
Повярвай самоубийството НЕ е изход.Нищо не постигаш.Нямаш си идея какво следва след това.Несигурно е,а и ще има хора,на които ще липсваш,вярваш или не.Не обръщай внимание,аз също не отивам с огромно желание,но си казвам,че съм там,за да уча.Гледай си образованието,щом и гимназията ти е добра хич да не ти пука.Остава ти по-малко от година,докато се усетиш вече ще си на бала си и ще се чудиш как си искала подобно нещо.След това си кандидатстваш за професия и си подреждаш живота.Все пак не живеем,нито за хорското мнение,нито за останалите.Намери си повече забавления,които да те отърват от лошите мисли и гледай хубавите неща в живота.![]()
![]()
П.С Иначе в коя гимназия си?
Виж сега,няма как такова нещо-налага ми се да умра.Както всички казаха-винаги има за какво да се живее.Помисли си-ако скочиш от някой блок колко неща няма да можеш да видиш.Няма да видиш майка си,приятелките си,няма да си пуснеш някой филм,няма да си изядеш любимото ядене,няма да срещнеш някое момче...Ти си 12 клас в елитно училище-значи не с дупка щом си стигнала до там.Майната му на даскалото,най-големите мозъци едвам са завършвали училище.Ако наистина нямаш сили да завършиш това училище-отиди в някое друго-има много училища,в които се завършва без никакъв проблем и пишат оценки ей така.По-добре е вместо да стоиш във вас и да мислиш само за това-вземи си пиене и цигари и удави мъката.Общувай повече с приятелките си+ако можеш се запиши на някакъв спорт.Направи някаква простотия,избягай от училище,огледай се за някое момче,ще видиш как всъщност си жива и има за какво да живееш.![]()
Джагара-Джугара
Налага ти се да умреш? ВТФ? Нещо почваш да ме съмняваш, маце. Налага ти се да умреш само когато твой близък му трябва ново сърце, иначе няма такъв филм.
Първоначално написано от HolyShit
![]()
![]()
![]()
По темата: не мисли за проблемите, опитай да се отпуснеш, запиши се на някакъв спорт![]()
Първоначално написано от marin4itu
Живота е рисуване без гума за триене... : )
Наистина,защо не се преместиш в друго училище?