Та, както обещах (не, че някой се е лишил от сън в очакване на моя коментар ):
ledenakrasota, напълно те разбирам. Затова и считам проблема за толкова сериозен. Защото, подобно на теб, аз също съм активен и способен човек, с каквото съм се захващал съм се справял добре и прочие. И знам, че и сега може да е така...
И тази мисъл само засилва кофти чувството, което ми носи бездействието.
Кофти е да искаш, да знаеш, че можеш, но сам да се спъваш.

Браво на теб, че си се справила с доста по-сериозни проблеми. Аз ще си се мъча, докато не намеря някакво решение.