babity, на теория си права, но в действителност не попадам в тази категория.

Или съм имал сравнително вярна представа за света през последните няколко години или все още не съм свалил розовите очила.
Не съм човек, който изпитва разочарование от действията на другите. Честно казано дори не знам как другите хора го правят.
Освен това, не си се и представям след Х години. Не мисля толкова напред в бъдещето. От време на време се случва да се замисля с какво ми се занимава, но това е то. Не искам да си правя петгодишен план. Не ме разбирай погрешно, мисля за бъдещето си, но давам време на нещата да се случат. Нямам мечти и цели за след 3-4 години. Звучи странно, но е така. Целите ми са краткосрочни и обикновено са насочени към саморазвитие. Но както би трябвало до сега да е ясно - не ми се получава. Защо - вече обясних.

А що се отнася до амбициите и очаквания от самия мен - аз съм максималист, що се отнася до самия мен. Винаги съм искал да се справям най-добре сред връстниците си, докато бях в училище (е, имало е моменти, когато други неща са взимали връх, но ми се получаваше през повечето време :P). Винаги съм искал да мога много неща и то много добре, все още е така. Затова и губенето на време ме изяжда, защото за последните 5-6 месеца можех да науча 2 програмни езика или да напредна в някой чужд език, да речем.

Та, идеята ми е, че приоретизирането помага, когато човек има главна цел. Аз съм се съсредоточил върху това да се развивам (било то покрай университета или в друга насока). Това е от егоистична гледна точка, като естествено не бива да се забравят близките, но това предполагам се подразбира.