- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Моите стихове - моята крепост.
Вярвам, че всеки от вас си има собствен свят, където отива, когато пожелае да бъде сам. При някой, това е музиката, при други рисуването, за трети вероятно изобретяването на разни неща, за мен - това са стиховете ми. Не съм умопомрачаващо добра, не съм даже и добра, но се старая да вървя нагоре. Затова очаквам критиката ви, аз ще си пускам работийките тука, вие градете критика.![]()
Започвам с това:
Искам всяка вечер да заспивам
в прегръдката на твоите ръце;
тайните ти скрити да откривам,
влюбена във твоето сърце.
Искам да усещам как във воала на нощта -
потопила ни във тъмните си сенки,
всяка твоя ласка, шепот и шега
ме затварят като птица в златна клетка.
Искам да заспивам в теб като дете -
непознало още сълзи на тревога;
на гърдите ми да слушаш моето сърце,
тръпнещо в любов до изнемога.
Искам дните си във тебе да намирам,
като огледален образ в моите очи,
за да те обичам без да се прикривам,
с първата любов на нашите души.
Искам тази нощ да бъде само наша -
да изпием чашата на любовта,
запази ми само ти сърцето и душата,
дай да те целуна, мили, дай сега!
Дерзайте!![]()
ТУК ДОЛУ ВСИЧКИ СЕ РЕЕМ!
Не е задължително да е критика, нали :P Мен лично ме докосна и определено ми харесва : )))
^критиката включва анализ и евентуално коментар/оценка;
за текста: знакова образност, добре позната тема и конфликт.
предполагам, че пишеш отскоро и си в (пред)пубертетна възраст. няма лошо. само мога да подкрепям творческия импулс на човек, така че продължавай, ще се радвам да прочета нещо коренно различно от това; успех!
На мен също ми хареса, едно от малкото хубави неща във форума. само последните два реда нещо не ме грабнаха, но...
Продължавай да пишеш и да се развиваш!![]()
Действително пиша от скоро. И действително съм в пубертетна възраст.Първоначално написано от Blab
Ще те помоля да ми дефинираш "коренно различно".
![]()
Разбира се, че не е задължително. Много се радвам, че стихът ми те е докоснал.Първоначално написано от Adastra
Радвам се и ти благодаря!Първоначално написано от JustaLittleKid
Пускам следващ:
Нощта е тъмна и беззвездна,
а някъде един поет не спи.
Пристъпва тихо, като в бездна
и думите наум реди.
Прозорец ли в мене някой пак отвори,
любов ли закъсняла прошумя?
Не те измислих - сама в мене проговори
след слънцето горещо на деня.
Минутите минават като песен,
а думите редят се по листа.
Как трудно е, а мислех, че е лесно
това със теб да споделя.
И драскаше поетът дума подир дума,
и миговете с Нея хвърляше в жарта.
Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта!![]()
ТУК ДОЛУ ВСИЧКИ СЕ РЕЕМ!
Вторият ти стих е по-добър
Имаш доста за шлайфане и със сигурност след някоя и друга година на писане, мислене и преживяване, стиховете ти ще се наредят сред моите любими. Но аз не съм мерилоИмаш в себе си искрицата, която се иска, за да пишеш.
Този куплет е просто прекрасен:
Първоначално написано от elisten
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
LadyDi, благодаря ти за милите думи! Със сигурност имам още много, много какво да уча, но така да се каже сега 'прохождам', навлизам в света на поезията, това са първоначални опити.Благодаря ти отново за думите!
Този куплет и на мен ми е един от любимите, всъщност, едно от любимите неща, които съм писала. Той е нещо като посветен, така да се каже.Първоначално написано от LadyDi
![]()
Пускам следващото:
Когато замълча - сърцето ми говори,
тъгата ми във радост се превръща.
Останала сама със тебе разговарям,
целувам те и те прегръщам.
Когато замълча - сънят в очите ми приижда,
притваря клепките ми и със златен прах
посипва сънищата ми сърдечни,
където дните ми са пълни само с смях.
Когато замълча - не се отричам
от истината, останала във мен,
че мога само тебе да обичам
и тази нощ, и утре - всеки ден.
Когато замълча - аз първата лъжа ще скрия,
дори за мен да бъде грях,
че в сънищата ми отново идваш,
и ме целуваш пак и пак.
Когато замълча - ще бъда друга,
дори сърцето ми в тъга да се превърне,
но аз не знам къде и как ще бъда
и мога ли без теб да бъда друга!?
ТУК ДОЛУ ВСИЧКИ СЕ РЕЕМ!
Аватарът от кое аниме е ?
If you were to turn into a snake tomorrow and began devouring humans, and from the same mouth you devoured humans, you cried to me “I love you!” Would I still be able to say “I love you,” the same way I do today?
Не знам, просто много ми харесва. С него съм от няколко години навсякъде.Първоначално написано от Rolisten
![]()
ТУК ДОЛУ ВСИЧКИ СЕ РЕЕМ!
Тихите утрини са моите заливи
като цветни дъги в небосвода над мене,
като волния полет на морските гларуси,
като ясното слънце, греещо денем.
Тихите вечери са моите блянове.
Те са като тревата прохладна в полето,
като далечна мечта по несбъднато щастие,
като нещо нечуто, невиждано, неочаквано.
Тихите улици са моето щастие.
Те са като нежния бриз на морето,
като бавното слънце на лятото,
разтворило в мен и ума, и сърцето.
Тихи са и моите стъпки след тебе,
припев в походката твоя сред мрака,
като някаква чудна, неповторима мелодия,
като радостни мисли от песенна сага.
Тихо отварям вратата на моята същност
и влизам в душата на моята стая.
Отвънка на прага с учудваща нежност
някой рисува мойте стъпки в мрака.
ТУК ДОЛУ ВСИЧКИ СЕ РЕЕМ!
Пускам следващо:
Ти ще бъдеш мойта муза,
аз ще бъда твойто вдъхновение;
ти ще бъдеш сладката тревога,
аз ще бъда силно притеснение.
Ти ще бъдеш топъл южен вятър,
аз ще бъда ледена като река;
ти в забрава ще потъваш,
аз - във твоята следа.
Ти ще бъдеш в съня ми,
аз ще бъда твоята мечта;
ти ще бъдеш нежно утро,
аз - вечерната тъга.
Ти ще бъдеш в мойте думи,
аз ще бъда в мисълта;
ти ще бъдеш тиха есен,
аз - животът в пролетта.
Ти ще бъдеш моите въпроси,
аз пък - отговорът в тях;
ти ще бъдеш плахата надежда,
аз - обещание за вечността.
ТУК ДОЛУ ВСИЧКИ СЕ РЕЕМ!
Кефиш.
If you were to turn into a snake tomorrow and began devouring humans, and from the same mouth you devoured humans, you cried to me “I love you!” Would I still be able to say “I love you,” the same way I do today?
@Rolisten, благодаря ти.![]()
Пускам следващо: (то е посветено)
Може би друга любов аз ще срещна,
може щастлива да бъда дори.
Но нивга не ще аз посрещна
с радост първите слънчеви лъчи.
Може би тиха усмивка ще крия,
може и смях пак да чуя дори.
Но вечер сълзите няма да трия,
това го можеш единствено ти.
Може би чужда ръка ще държа,
чужди ще устни целувам.
Може искри в очите да заблестят,
но пак аз за теб ще бленувам.
Може би ще те жадувам,
и щом сънят нахлуе - тебе ще сънувам.
С очи и със сърце ще те рисувам,
но никога, никога няма да се сбогувам.
(И ще те обичам, докато съществувам.)
----------------------------------------------------------------------
На Р. 17.04.2011г.
ТУК ДОЛУ ВСИЧКИ СЕ РЕЕМ!
Страшно много ми харесват още от самото начало произведенията ти! Забелязва се богат речник , игра с думите , интересни сравнения.Лично на мен измежду други прочетени тук стихове тези ми правят впечатление.Разбира се , има много накъде да се развиваш,ти сама го казваш,но времето е пред теб-можеш само да го използваш.Желая ти много успех. ^^ Също и на мен ще ми бъде интересно какво би написала за някоя разнообразна тема. :]