Моите стихове - моята крепост.

[elisten]

Вярвам, че всеки от вас си има собствен свят, където отива, когато пожелае да бъде сам. При някой, това е музиката, при други рисуването, за трети вероятно изобретяването на разни неща, за мен - това са стиховете ми. Не съм умопомрачаващо добра, не съм даже и добра, но се старая да вървя нагоре. Затова очаквам критиката ви, аз ще си пускам работийките тука, вие градете критика.
Започвам с това:

Искам всяка вечер да заспивам
в прегръдката на твоите ръце;
тайните ти скрити да откривам,
влюбена във твоето сърце.

Искам да усещам как във воала на нощта -
потопила ни във тъмните си сенки,
всяка твоя ласка, шепот и шега
ме затварят като птица в златна клетка.

Искам да заспивам в теб като дете -
непознало още сълзи на тревога;
на гърдите ми да слушаш моето сърце,
тръпнещо в любов до изнемога.

Искам дните си във тебе да намирам,
като огледален образ в моите очи,
за да те обичам без да се прикривам,
с първата любов на нашите души.

Искам тази нощ да бъде само наша -
да изпием чашата на любовта,
запази ми само ти сърцето и душата,
дай да те целуна, мили, дай сега!

Дерзайте!

[Adastra]

Не е задължително да е критика, нали :P Мен лично ме докосна и определено ми харесва : )))

[Blab]

^критиката включва анализ и евентуално коментар/оценка;

за текста: знакова образност, добре позната тема и конфликт.
предполагам, че пишеш отскоро и си в (пред)пубертетна възраст. няма лошо. само мога да подкрепям творческия импулс на човек, така че продължавай, ще се радвам да прочета нещо коренно различно от това; успех!

[JustaLittleKid]

На мен също ми хареса, едно от малкото хубави неща във форума. само последните два реда нещо не ме грабнаха, но...
Продължавай да пишеш и да се развиваш!

[elisten]

^критиката включва анализ и евентуално коментар/оценка;

за текста: знакова образност, добре позната тема и конфликт.
предполагам, че пишеш отскоро и си в (пред)пубертетна възраст. няма лошо. само мога да подкрепям творческия импулс на човек, така че продължавай, ще се радвам да прочета нещо коренно различно от това; успех!

Действително пиша от скоро. И действително съм в пубертетна възраст. Ще те помоля да ми дефинираш "коренно различно".

Не е задължително да е критика, нали :P Мен лично ме докосна и определено ми харесва : )))

Разбира се, че не е задължително. Много се радвам, че стихът ми те е докоснал.

На мен също ми хареса, едно от малкото хубави неща във форума. само последните два реда нещо не ме грабнаха, но...
Продължавай да пишеш и да се развиваш!

Радвам се и ти благодаря!

Пускам следващ:

Нощта е тъмна и беззвездна,
а някъде един поет не спи.
Пристъпва тихо, като в бездна
и думите наум реди.

Прозорец ли в мене някой пак отвори,
любов ли закъсняла прошумя?
Не те измислих - сама в мене проговори
след слънцето горещо на деня.

Минутите минават като песен,
а думите редят се по листа.
Как трудно е, а мислех, че е лесно
това със теб да споделя.

И драскаше поетът дума подир дума,
и миговете с Нея хвърляше в жарта.
Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта!

[LadyDi]

Вторият ти стих е по-добър
Имаш доста за шлайфане и със сигурност след някоя и друга година на писане, мислене и преживяване, стиховете ти ще се наредят сред моите любими. Но аз не съм мерило Имаш в себе си искрицата, която се иска, за да пишеш.

Този куплет е просто прекрасен:

Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта!

[elisten]

LadyDi, благодаря ти за милите думи! Със сигурност имам още много, много какво да уча, но така да се каже сега 'прохождам', навлизам в света на поезията, това са първоначални опити. Благодаря ти отново за думите!

Този куплет е просто прекрасен:

Не му е мъдро утрото, в което
тъй тъжна е била нощта!

Този куплет и на мен ми е един от любимите, всъщност, едно от любимите неща, които съм писала. Той е нещо като посветен, така да се каже.

Пускам следващото:

Когато замълча - сърцето ми говори,
тъгата ми във радост се превръща.
Останала сама със тебе разговарям,
целувам те и те прегръщам.

Когато замълча - сънят в очите ми приижда,
притваря клепките ми и със златен прах
посипва сънищата ми сърдечни,
където дните ми са пълни само с смях.

Когато замълча - не се отричам
от истината, останала във мен,
че мога само тебе да обичам
и тази нощ, и утре - всеки ден.

Когато замълча - аз първата лъжа ще скрия,
дори за мен да бъде грях,
че в сънищата ми отново идваш,
и ме целуваш пак и пак.

Когато замълча - ще бъда друга,
дори сърцето ми в тъга да се превърне,
но аз не знам къде и как ще бъда
и мога ли без теб да бъда друга!?

[Rolisten]

Аватарът от кое аниме е ?

[elisten]

Аватарът от кое аниме е ?

Не знам, просто много ми харесва. С него съм от няколко години навсякъде.

[elisten]

Тихите утрини са моите заливи
като цветни дъги в небосвода над мене,
като волния полет на морските гларуси,
като ясното слънце, греещо денем.

Тихите вечери са моите блянове.
Те са като тревата прохладна в полето,
като далечна мечта по несбъднато щастие,
като нещо нечуто, невиждано, неочаквано.

Тихите улици са моето щастие.
Те са като нежния бриз на морето,
като бавното слънце на лятото,
разтворило в мен и ума, и сърцето.

Тихи са и моите стъпки след тебе,
припев в походката твоя сред мрака,
като някаква чудна, неповторима мелодия,
като радостни мисли от песенна сага.

Тихо отварям вратата на моята същност
и влизам в душата на моята стая.
Отвънка на прага с учудваща нежност
някой рисува мойте стъпки в мрака.

[elisten]

Пускам следващо:

Ти ще бъдеш мойта муза,
аз ще бъда твойто вдъхновение;
ти ще бъдеш сладката тревога,
аз ще бъда силно притеснение.

Ти ще бъдеш топъл южен вятър,
аз ще бъда ледена като река;
ти в забрава ще потъваш,
аз - във твоята следа.

Ти ще бъдеш в съня ми,
аз ще бъда твоята мечта;
ти ще бъдеш нежно утро,
аз - вечерната тъга.

Ти ще бъдеш в мойте думи,
аз ще бъда в мисълта;
ти ще бъдеш тиха есен,
аз - животът в пролетта.

Ти ще бъдеш моите въпроси,
аз пък - отговорът в тях;
ти ще бъдеш плахата надежда,
аз - обещание за вечността.

[Rolisten]

Кефиш.

[elisten]

@Rolisten, благодаря ти.

Пускам следващо: (то е посветено)

Може би друга любов аз ще срещна,
може щастлива да бъда дори.
Но нивга не ще аз посрещна
с радост първите слънчеви лъчи.

Може би тиха усмивка ще крия,
може и смях пак да чуя дори.
Но вечер сълзите няма да трия,
това го можеш единствено ти.

Може би чужда ръка ще държа,
чужди ще устни целувам.
Може искри в очите да заблестят,
но пак аз за теб ще бленувам.

Може би ще те жадувам,
и щом сънят нахлуе - тебе ще сънувам.
С очи и със сърце ще те рисувам,
но никога, никога няма да се сбогувам.

(И ще те обичам, докато съществувам.)

----------------------------------------------------------------------

На Р. 17.04.2011г.

[iveetyy]

Страшно много ми харесват още от самото начало произведенията ти! Забелязва се богат речник , игра с думите , интересни сравнения.Лично на мен измежду други прочетени тук стихове тези ми правят впечатление.Разбира се , има много накъде да се развиваш,ти сама го казваш,но времето е пред теб-можеш само да го използваш.Желая ти много успех. ^^ Също и на мен ще ми бъде интересно какво би написала за някоя разнообразна тема. :]