Може да се каже, че преди и аз се отнасях грубо към вярващите. Причината беше, че малко или много, голяма част от тях са си завирали вярванията в лицето ми и съм се чувствал потиснат от това.

Сега обаче е различно, защото имам различна представа за това какво означава да ти завират вярванията си в лицето ти. Преди смятах Коледа и Великден и това как всички ОЧАКВАТ да ги празнувам за нещо такова, но сега осъзнавам, че е нормално да се празнуват в традиционно християнска (=неислямска) страна. Отделно ролята на празниците за семейството и обществото е безспорна.

Също така виждам добри причини някой да бъде част от дадено религиозно вероизповедание. Особено при по-сплотените религиозни общности, примерно евреите, винаги ще има кой да застане зад теб, когато имаш нужда от помощ, ако трябва да си намериш работа, жена и т.н. В такъв случай наистина е по-лесно да следваш сляпо. Обаче продължавам да не мога да го приема за себе си.

Продължавам обаче да съм категорично против намеса на религията в политиката, защото това наистина би било крайно нечестно спрямо нерелигиозните хора. Освен това вярванията са нещо лично.

Така че вече не ме засяга кой в какво вярва, стига да не ми го завира в лицето и да не иска да установи теократична диктатура, тогава бих се подразнил.