Нормално ли е ... да си в едно даскало с най-добрата си приятелка ... и всяка вечер да и казваш нарочно "Аха... утре сме на училище... значи все някое междучасие може и да се засечем по коридора" ... или "Ела утре поне едно междучасие да ме видиш... ако искаш де" .... При положение, че и без да го казваш хем ще се засечете, хем тя ще дойде при теб, какво обикновено прави... Но не, ти продължава постоянно да й го повтаряш... и сякаш дори сама на себе си внушаваш, че на най-добрата ти приятелка и грам не и пука за теб и сякаш не се сеща дори да идва да те вижда.... Еми не... дразнещо е да ти повтарят едно и също... И то при положение, че ако тя не дойде при теб... ти за 2 седмици веднъж ще идеш при нея... И като я видиш на вън с приятеля и да я подминаваш.. Или да не искаш да излизаш с нея, когато той е там... или ако случайно успее да те навие, да стоиш на 10 метра разстояние и да си говориш с някое момиче... и ако приятелката ти те попита какво има да не и казваш .... Под пред текст, че те е срам да и споделяш някой работи... или не искаш да и кажеш ....

И после... защо тя мислела, че не сте отговаряли на стереотипа за най-добри фр.... и дори не сте го наподобявали ...

И не лъжи... звъниш един телефон на Пламена ... и започва да те утешава все пак ... тя всичко може да направи..


Стана малко оплетено... извинете на тия, които ще го прочетат