Моят брат ми провали живота !! Той е със 6 години по-малък от мен и сега е на 7, а аз на 13. Откакто се помня всички него харесват и обичат, защото бил дребен и сладък, Даже и собствената ни майка ни дели, не си признава, но е вярно, че тя г обича повече, защото като направи нещо и се вижда, че той е виновен тя мен обвинява. Например преди малко му казах, че харесва някое момиче и тоя така ме удари по глават, че все още ме боли и на всичкото отгоре ми се скараха, щото преди това сме си били толкова тихи и мирни и съм провалила всичко !! Дядо ми беше там, а с него се виждаме 2-пъти годишно и майка ми ми се равика, направо е ужасно. От както се помня винаги сме се карали с него и винаги аз съм виновна и съм наказана. Говорила съм с майка ми, че ни дели тя вика, че не било вярно, но даже и тати го вижда. Понякога имам чуството, че ми завижда, защото съм била много по-умна от брат ми, когато съм била на неговите години. Освен това аз много висока, а брат ми е много нисък, май няма 1,20, а аз съм 1,66. Друга причина да завижда е че аз мога да го командвам и той ми се подчинява понякога, а ама като види, че така, почва да вика и че бил прост, а аз да съм спряла да го използвам, защото иначе ще бъда наказана. Понякога има чуството, че аз не съм й дете, че не ме обича, иска се брат ми да е повече, винаго го хвали и ни сравнява ако е направил нещо хубаво !! Има моменти в които не ми се живее, защото той винаги проваля хубавите ми дни и единствената надежда с която живея всеки ден е бъдещето ми !! В училлище имам много приятели, но там съм различна, вкъщи съм тиха и не правя нищо, а в училище сякаш не съм аз !!

Брат ми ми съсипа живота, никога не съм го харесвала, но пък понякога го бичам. Всички него харвресват и обичат. преди да се роди всички така ме обичаха, аслед това ме забрравиха !!! Когато се сбие се обажда на мама и и си измисля куп неща и накрая аз излизам виновната и като се разкрещя за да ме чуаят и раберат съм наказана. Живея в нещо като ад понякога !!! Собствената ми майка предпочита бтрат, а представете си другите !! Аз съм толкова добра към всички, а те предпочитат онзи тапънар. Преди бях някак си веселеа, в къщи, а сега съм такава само когато съм сприятелии, прерди стила ми беше един , а сега друг и всичко това се промени заради брат, опитайх се да се отличавам и да съберас вниманието на роднини, а нищо не се получи, опитах се да се различа по характери пак никой не ме забелязва, сякъш съм невидима за тях. Преди бях едно съвсем различно момиче, а сега даже и немога да си го спомня, аз се заберавих каква бях, толкова ми се иска да не се бях променяла, но не мога да върна времето нназад. лятото бяхм,е ходили на един лагер и всички харесваха ббрат ми , а мен ме имаха като сестра та на..... Ужасно е да живееш под сянката на малкия си брат !!!!