След раздялата

[babyvy]

Здравейте! Ами с приятеля ми бяхме заедно над година и половина... Нещата почти през цялото време не вървяха, но някак преодолявахме всичко...до един момент. В продължение на дълго време не спирахме да се караме всеки ден. Той ме нарани адски много просто през живота си не съм изпитвала толкова много болка , а в последствие и аз него... Както и да е... Просто един ден осъзнах, че съм изстинала и че съм с него заради навика..Казах му го. Започнаха едни дълги разговори и се разбра, че по време на връзката ни той е бил изстинал, че е бил с мене от егоизъм, приемал ме е като вещ , а и даже ме е използвал за секс... Но тук е най-големият проблем, че сме от един клас и след тези разговори продължихме да се виждаме, при което той още на следващия ден беше съвсем различен човек спрямо мен, смисъл той едва ли не ми сваляше звезди..Беше момчето в което се влюбих преди година..Не спираше да се грижи за мен, да прави абсолютно всичко за мен..Всеки ден ми казваше, че ме обича и че му липсвам, и какво ли още не..Каза, че си е осъзнал всичките грешки и ще се промени, но аз все отказвах и му казвах, че се държи така, само защото не съм негова вече, а ако стана ще е същото като преди и също така ако продължа да съм с него, то ще бъде само, за да го използвам, а не съм такава и няма да го направя...Та така след около седмица всичко приключи.. Сега се държим като непознати,но просто има нещо, което не спира да ме мъчи ..Чувствам, че съм празна, нецяла и че нямам желание за нищо.. Чувствам, че съм буквално на дъното, защото изгубих всичките си приятели и не знам какво да правя, на къде да тръгна... Правя всичко по силите си, за да се сближавам с хора, но е адски трудно точно на този етап... А и за капак на всичко го виждам всеки ден в училище, заобиколен от групи от момичета и не само, а като се замисля той беше този, който не общуваше и не познаваше почти никой.... Просто разбрах колко са били истина думите му, че ме обича като успя за 1- 2 дена толкова да изстине, че дори да не знае, че съществувам Благодаря, че прочетохте всичко това... Въпросът ми е при тази ситуация, какво бихте направили, как бихте продължили напред , как бихте загърбили година и половина ??? Благодаря предварително, надявам се, че не са много банални вече такива въпроси

[ToBeLoved]

Продължаваш напред, да не ти пука. Върни си приятелите по някакъв начин... ако са ти били наистина приятели, няма как да не ги спечелиш обратно. Каквото и да правиш, не запълвай празнината с друго момче... Аз го направих, беше ужасно, защото го сравнявах наум непрекъснато с бившия ми... Постоянно се карахме, щото той не беше и от най-възпитаните де... Ходихме месец, беше достатъчно. Показа ми, че на този етап наистина не се нуждая от момче. По едно време злорадствах против целия мъжки пол...толкова се бях филмирала. Постепенно се сближих с повече хора. Не може да си съвсем сама, все ще се намери някого, с когото да излизаш. Ако трябва се запиши на нещо курсове, танци, отиди на фитнес, няма да сбъркаш, ще срещнеш нови хора.

[Mi6inka]

Всичко лека полека ще си дойде на мястото. Просто ти е много прясно още и е нормално да се чувстваш така. Гледай да се занимаваш с нещо постоянно, за да се разсейваш и така

[LadyDaisy]

Няма да е лесно, но ще е справиш Хората загърбват по десет и повече годишни връзки, а не са умрели
Усмихни се и да не ти пука!

[Enchanting]

Явно изобщо не те е заслужавал. Не се измъчвай. Той губи

[Boyman]

Ако наистина те е обичал, нямало е да позволи да се разделите по този начин, а след това да се опитва да те върне. Ако ти бяха истински приятели - нямало е да те оставят сама в такъв момент. А ако си умно момиче - няма да тръгнеш пак след него, нито пък да се затваряш в себе си.

Ако бях на твое място в такава ситуация, бих си намерил нови приятели - извън училище обаче. Бих се съсредоточил над уроците, бих се занимавал с нещо интересно, бих си намерил хоби... А защо не и след време да си намеря приятелка...