СТРАХ

[ROFLWTF]

здравейте... завършвам тази година 12 клас и мисля, че полудявам... втора смяна съм и ходя седмично на 3 курса... под постоянно напрежение съм. изобщо не уча за даскало, простоо никво време (ама чат пат се оправям и там)... като съм втора смяна ставам в 8 много трудно, като се прибера съм като жив труп, като автомат или робот съм, както искате го наречете...
та иначе... страхът от провал ме е погълнал, въпреки че чета и уча доста, решавам и рисувам... страх ме е, че нещо ще се обърка в последния момент; страх ме е, че ще забравя нещо; страх ме е, че няма да разбера условията; страх ме е, че ще се издъня; страх ме е, че няма да вляза в така желания от мен университет... страх ме е, че няма да ми стигне времето, страх ме е за всичко!
толкова много страх, нали... а всъщност няма смисъл от толкова много страх. въпросът е че аз не мога да я контролирам, нещо в главата ми нонстоп, всяка седмица, час, минута, секунда ми набутва тази мисъл и да се откажа от всичко. не, не искам, искам да почна да си изграждам мечтаното бъдеще от мен...
за всеки човек, който има важни изпити, е нормално да изпитва такова чувство до някаква степен... но аз ставам параноична и ми се плаче (но няма да заплача я, аз съм силна...). към страха се опитвам да съм силна, но не знам, имам чувството, че ме надвива... не искам да си пропилея бъдещето в страх и самота...
досега сънщата, които съм сънувала за изпитите смао влошавам положението- сякаш подхранват ужасното чувство...
1. сънувах, че сме се събрали с някакви приятели, техния син уж кандидатства и той в лесото; аз също. и чакаме резултатите от изпита по математика. по едно време майка ми се отдалечава от групата и отива нанякъде, а в това време майката на сина идва към нас със отвореното писмо и голяма усмивка на лицето си; а очите и се смеят- той е приет. майка ми идва към мен и ме поглежда със печален поглед... аз тутакси разбрах какво има....
2. на изпит съм за композиция. почвам да чертая, и в последната минута ми казват каква гама трябва да е. и аз се паникьосвам, почвам да оцветявам... а другите са готови вече...
толкова е стресиращо и демотивиращо...
знам, че ще ми кажете да се стегна и да не мисля... но аз съм се стегнала и се опитвам да не мисля за това, но нали за това ви пиша. не мога. едва ли не страхът е основното нещо което задвижва досега живота ми: страх от неуспех в живота; страх, че ще остана сама и няма да изживея любовта; страх, че всички ще се разочароват от мен; страх, че никой няма да ме разбере ; и второто нещо, след неуспеха е страх от старостта (нямам страх от смъртта, което е странно); и много е гадно че изобщо не се чувствам добре в голяма група от хора и т.н...
иначе противно на това което описвам, аз не съм депресирана по принцип личност, определям се като оптимистичен и позитивен човек, мечтател и реалист за определени теми и т.н. но тази година буквално ме сгромолясва. извинявайте, че пиша толкова много, но имах огромна нужда да се излея тук... и ако някой може да ми даде някакви идеи да се справя, ще съм му адски благодарна.

[Spoke]

Според мен, страх и това постоянно мислене за тези изпити се дължи на всекидневното ти обучение, смисъл всеки ден ходиш на някакви уроци, един вид за да се тренираш за тях, и явно го правиш доста съвестно, защото имаш желание да влезеш в хубав университет. За това, според мен е напълно нормално да го имаш този страх, и той ще стои в тебе, докато не влезнеш в Лесото. От поста ти разбирам, че си отговорен човек, който държи на бъдещето си, и точно този страх ще ти донесе успехи.

[scrooper]

Преди да прочета, че си се засилила към лесото, реших, че се готвиш за някой престижен университет в чужбина. Познавам хора, завършили лесото и мога да ти кажа, че ако си амбициозна, няма да останеш доволна от обучението там. Във тази връзка- не бери грижа, ще те приемат. По- скоро се замисли дали си струва да ходиш там. Направи проучване!

[ROFLWTF]

нямам избор, аз първо исках да се занимавам със животните... но няма какво (смисъл доста съм проучвала въпроса);
след това реших да съм за ландшафтната архитектура... по интересна ми е от икономиката, обикновената арх, правото и т.н.... т.н т.н :d:d

Само дето в България не ми се вярва да има сполучлива реализация на л. арх... а не ми се работи нещо цял живот работа която не ми харесва... нз...

[antineutral]

Spoke e прав, страхът се явява движеща сила за теб и ти помага да стоиш "на оръжие". По-тревожещо е другото- факта, че си събрала в страховете си повечко напрежение и то е рефлектирало в съня ти и в спокойствието ти по време, когато човек си почива. Знаеш ли, като седнеш на изпита, в един момент мозъка ти просто заработва По-скоро се замисли за известна почивка, в която да се натоварваш само толкова, колкото ти самата искаш(дори това да означава да учиш повече). Scrooper също е прав- обмисли и проучи добре вариантите, баловете, възможностите. Не толкова заради качеството на обучението(това също направи обаче, ако наистина имаш амбиции), колкото за факта чисто психически да си подготвена за всичко, различно от точката "ландшафтна архитектура в лесото". Защото извън нея съществуват безброй други точки. Когато знаеш повече за тези точки, е много по-лесно да видиш нещата и факта, че всичко е по-простичко, че винаги можеш да се придвижиш от една точка до друга, до трета, да ги свързваш и пресичаш.

[Noja]

Нетрябва много много да си го слагаш на сърце, според мен от нарушения сън се е получило засилване на страховете, пък и недоспал човек често не преценява ситуацията правилно, ако учиш съвестно ще влезнеш, според мен си вземи малко почивка

[Cybershot]

Дишай бре, който нее е кандидатствал в лесото, той не е приет...

[mynichkaTanq]

Според мен, страх и това постоянно мислене за тези изпити се дължи на всекидневното ти обучение, смисъл всеки ден ходиш на някакви уроци, един вид за да се тренираш за тях, и явно го правиш доста съвестно, защото имаш желание да влезеш в хубав университет. За това, според мен е напълно нормално да го имаш този страх, и той ще стои в тебе, докато не влезнеш в Лесото. От поста ти разбирам, че си отговорен човек, който държи на бъдещето си, и точно този страх ще ти донесе успехи.

да прав си : )