Относно парите.

[tori]

Неееее, нямах това предвид :Д
Мисълта ми беше, че ако нямам своя принос към семейния бюджет, няма да се чувствам добре, и че дори ако се превърна в ''слугиня'' пак няма да чувствам, че компенсирам.
Разбира се че няма никакви състезания кой ще вземе повече пари. Затова се нарича семеен бюджет - защото е общ. Няма ''мои'' и ''твои'' пари, те са общи.
Друг е въпроса, че не одобрявам стереотипа, който описах в предния си пост - нищо няма да му стане на мъжа ми, ако някой път пусне пералнята или сготви. Просто личното ми виждане е такова, че аз бих се чувствала по-добре като жена, която добре се грижи за семейството си, че когато сме вкъщи ще ни е чисто и приятно, ще има нещо вкусно за вечеря и т.н., и всичко това ще е за сметка на работата - примерно 8 часа работен ден, вместо неговите 10 часа и 200 лв. повече от това, което аз нося. (примерно)

Надявам се че сега се изразих по-добре.

Да, така вече е по-така. :д Предния пост прозвуча сякаш ще се състезавате и губещия върти домакинството. д

[Hayashi]

Това пък, че мъжът трябва да изкарва парите, а жената да ги харчи е огромна простотия. Познавам такова семейство и определено нещата не вървят розово при тях.

[SisiStrange]

Абе всичко се разпределя. Няма нито само аз да въртя домакинската работа, нито само той ще изкарва самичък целия доход. Това е тъпо. Кое, както дойде. Не бих се омъжила за човек, който счита, че да простре дрехите или да сготви той някой път ще го превърне в мъж под чехъл. Както и той не би харесал за жена диванено момиче.

[broken.]

Ако държиш на човека, парите са най-малкият проблем !

[LeprikonA]

На мен от години ми се е заформила идеята, че в евентуалното семейство просто двата дохода се сливат и от тях се плаща всичко(сметки), като никой от двамата не злоупотребява, като пръска пари като невидял по глупости, и общо взето има баланс. Без значение кой точно взима малко повече от другия - всичкото да се влее в едно.

[Tsukuda_Hiroshi]

^ НЕ става... Горното го пробвах с 1 мацка, дето живяхме цяла година заедно. Като видех, че нещата отиват на глад и мизерия, защото парите отиват за щяло и нещяло и нададях глас, отговора беше от сорта на "Тези пари са и мои и мога да ползвам от тях"... Как да обясня, че ще се ползва, ама докато има, а като няма и аз ще скЪрцам сЪс зЪби... Ако човека, с когото си няма глава на раменете - никоя финансова схема не работи!

[SisiStrange]

^ А защо не пробва да я оставиш един месец да си троши главата и до следващата заплата да сте на хляб и вода, и да няма за глезотии? Вярно, и ти щеше да се озориш покрай нея, но щеше да и е като обеца на ухото после.

[3oPuTy]

Никога не съм разбирала това с "мъжа трябва да изкарва парите,а жената да е домакиня"
От малка родителите ми са ме учили,че една жена никога не трябва да е зависима от мъжа.Трябва да изкарва достатъчно пари за да живее добре,а не да очаква от половинката си пари за нова дрешка или козметика.

[DisappointedDreamer]

На мен ми е интересно защо всички вас родителите нещо са ви научили. Ами ако ви бяха научили драгояче? Бихте ли били на друго мнение? Или пък щяхте да извоювате своето, независимо собствено такова?

[LeprikonA]

На мен ми е интересно защо всички вас родителите нещо са ви научили. Ами ако ви бяха научили драгояче? Бихте ли били на друго мнение? Или пък щяхте да извоювате своето, независимо собствено такова?

Защото семейната среда е важна. Тя или дава пример, който да се използва или те учи какво да НЕ правиш. Ако е първото - семейството е от нормалните, ако е второто - е от тези с многото финансови проблеми и последици от тях.

То дава основата, на която като по-голям стъпваш. Докато човек израства наблюдава родителите си, вижда как те се справят с бюджет, сметки и т.н. Съответно учи от тях => абсолютно нормално (най-вече логично) е да възприеме наученото.

Не е нужно родителят да е седнал да обяснява на детето си "сине така ще правиш с парите си, това е така, онова е така" и да го дресира какво да прави. Подобни разговори има, но след време извличаш частта от тях, която ти се струва полезна и си видял в лицето на родителите си дали работи или не.

[3oPuTy]

Който има акъл в главата попива уроците от родителите/учителите/живота като гъба,размишлява над тях и сам взема крайните решения за бъдещето си

[girlwithblueeyes]

Да така е по принцип . Но когато ти е наложен един принцип на възпитание е много трудно да се откъснеш от него . .

[cyclops]

Не би ми пречило. Но ако знам, че му липсват пари, защото ги профуква за глупости или пък е по-зрял и го мързи да работи това ще ми е пречката.

[DisappointedDreamer]

Леприкона, напълно ясно ми е това. И все пак, семейството не е най-големия фактор, който влияе върху оформянето на характера на даден индивид. Особено ако въпросния индивид не е близък със семейството си, или пример/модел отсъства от него.

И пак, защо трябва само до семейството да се допитваме? Защото имаме кръвна връзка с тях и ТРЯБВА да им вярваме?

В различни посоки бием, :с.

[anonymous708973]

Отраснала съм в семейство с работещ, по-често отсъстващ отколкото присъстващ баща, и майка - домакиня, не не от типа "сериала+маникюра, ако може и фризьор всяка седмица." Всеки родител е дал огромен принос към семейството ми, но под различна форма. Майка ми е избрала да жертва години развитие в името на това аз и сестра ми да пораснем в наистина домашна обстановка. Нямали сме баби на разположение. Това е жертва, за която не съм сигурна на 100%, че бих направила.
Идеята на това беше, че не винаги жената, която стои вкъщи, се чуди с какво да се захване и чака на мъжа си. Категорично подобно обобщение би било грешно.

И все пак, семейството не е най-големия фактор, който влияе върху оформянето на характера на даден индивид. Особено ако въпросния индивид не е близък със семейството си, или пример/модел отсъства от него.

Напротив.
Не говорихме за характер, а за това как младият индивид попива модела на едно семейство от собственото си. Това е повлияно в 90% точно от семейството. Колкото и борбено и типично за един тийнейджър да звучат думите "собствено, независимо мнение", то просто няма как да е независимо. Или ще следващ модела на семейството си, или не. Но и двата избора са продиктувани точно и почти изцяло от семейната среда.

Разбира се, не съм съгласна с оправданието "така съм научена". И аз съм израснала в по-скоро матриархална среда, но по никакъв начин не подкрепям идеята за жената като доминиращата част, въпреки че самата аз съм бая властна, казано по български - командаджийка.
Семейството ми не е било заедно над 50% от времето. Решила съм, че при мен няма да е така.
Ето два основни аспекта, по които съм оформила собствено мнение, но то в никакъв случай не е независимо.

[girlwithblueeyes]

Дрийм права си че семейството не е най-големият фактор . Но когато имаш здраво семейство състоящо се от 2 ма родители . И двамата ти обясняват своите гледни точки за живота и възпитанието в случая финасите . Но когато си израснал само с един родител ти попиваш неговият начин на мислене .Поне така става при мен баща ми ме е възпитал или разглезил според повечето от вас че мъжат трябва да се грижи за по-голямата част от разходите . При всеки е различно . Самата аз си осъзнавам колко съм разглезена в това отношение но се надявам някой ден да имам друго мислене .

[gabi_94]

Пари се изкарват, акъл не се придобива току така. За мен лично е важно човекът до мен да е интелигентен, образован и амбициозен (just like me ). Дори да е беден, бори ли се, ще успее, така че...Баща ми е бил беден, тръгнал е от кръглата 0. Когато са заживяли с майка ми е имал един куфар с дрехи, нищо повече, ноооо е имал много стабилна професия, за която е учил ужасно много и е бил, и продължава да бъде, изключително интелигентен (не го казвам само защото ми е баща). Та, от нулата, семейството ми е постигнало едно добро ниво, от което лично аз не мога да се оплача - да не сме богати, но живеем добре. Така и са ме възпитавали - с труд и интелигентност човек може да постигне много.

[DisappointedDreamer]

Да, така е, Ина. Но какво става когато този модел липсва? Това питам аз. Къде търсим друг?

И не смятам, че има само два избора - да следваш мнението на мама и тати, или не. Прекалено крайна си.

И двамата ми родители са работели. Когато са се прибирали вече аз и брат ми сме спали. Нямали сме нито дядовци, нито баби, че да ни гледат. Или единия ми родител е отсъствал ИЗЦЯЛО за период от 1-2 години от живота ми, или другия. На 15 останах само с брат ми. Ето за това говоря. Семейството, не е единствения фактор.

И не говоря от гледна точка на 'бунтуваща се, искаща-да-бъде-независима тийнеджърка'. Разбира се, че съм попила някои гледни точки от родителите си, когато ги е имало. Но, поне при мен, по-голямата част от това, което съм научила не е било от тях. Което разбира се, не означава, че не съм им благодарна или, че не ги обичам. Напротив. Може да не са знаели как да ми помогнат в дадена ситуация, или какво да направят/как да реагират, но (почти) винаги са ме подкрепяли в моите решения.

[LeprikonA]

Ами доста логично е всъщност - израстващ без родители, в дом, в немотия => стремиш се да избегнеш това. А това ПАК е резултат от семейството, дори отсъстващо.

Изкриви се темата. Формирането на характера на детето и образуването му на мнение относно въпроси свързани с пари и как да се справяме с проблеми, свързани с тях, са две различни неща.

girlwithblueeyes, не ти прозвуча никак логично мнението. Хем, че само с двама родители ставало взимането на пример, хем пък с един родител ако си възприемаш неговия. ВИНАГИ възприемаш нещо, защото си мислещо същество и пресяваш информация.

Пак ще го кажа - виждаш, осъзнаваш, стигаш до извод, който съвпада с логичните за теб възгледи. Но до него се стига чрез пример и най-най-най-добрия пример е семейството и неговия опит в това отношение.

[Azoria]

Ами доста логично е всъщност - израстващ без родители, в дом, в немотия => стремиш се да избегнеш това.

Пак ще го кажа - виждаш, осъзнаваш, стигаш до извод, който съвпада с логичните за теб възгледи. Но до него се стига чрез пример и най-най-най-добрия пример е семейството и неговия опит в това отношение.

Защо пък да се стремиш да избягваш едното, а да подръжаваш на другото? И двете да еднакво силен фактор. Човек е способен да изгради собствено мнение за всичко, без значение от условията, в които израства.

[LeprikonA]

Защото никой не иска да живее в кашон, камо ли да гледа семейство там. Защото когато си видял лощото, логично че няма да искаш да го продължиш, а да го промениш. Всеки иска семейството му да е финансово стабилно.

Точно пък условията, в които човек израства са силно определящи. Те са основата, на която стъпва и която вижда. Дори да РЕШИ, че му се дава неправилен съвет или пример, решението което взима за собственото си мнение ПАК е породено от тези условия.

[Azoria]

Защото никой не иска да живее в кашон, камо ли да гледа семейство там.

Има обаче огромен път между "не иска" и "стреми се да..." . Сигурна съм и аз, че на никого не му харесва да живее кашон, но факта, че има такива хора говори достатъчно. Тук вече е моментът когато нещата са в "твои" ръце и решението е само в твоята глава.

[girlwithblueeyes]

Опитах се да кажа ,че когато имаш двама родители взимаш пример и от бащата и от майката . Когато си с един родител обикновенно( не винаги естественно) за теб мисленето на родителят с който растеш е за пример . .