Да, така е, Ина. Но какво става когато този модел липсва? Това питам аз. Къде търсим друг?
И не смятам, че има само два избора - да следваш мнението на мама и тати, или не. Прекалено крайна си.
И двамата ми родители са работели. Когато са се прибирали вече аз и брат ми сме спали. Нямали сме нито дядовци, нито баби, че да ни гледат. Или единия ми родител е отсъствал ИЗЦЯЛО за период от 1-2 години от живота ми, или другия. На 15 останах само с брат ми. Ето за това говоря. Семейството, не е единствения фактор.
И не говоря от гледна точка на 'бунтуваща се, искаща-да-бъде-независима тийнеджърка'. Разбира се, че съм попила някои гледни точки от родителите си, когато ги е имало. Но, поне при мен, по-голямата част от това, което съм научила не е било от тях. Което разбира се, не означава, че не съм им благодарна или, че не ги обичам. Напротив. Може да не са знаели как да ми помогнат в дадена ситуация, или какво да направят/как да реагират, но (почти) винаги са ме подкрепяли в моите решения.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 02-20-2013 на 16:27