Какво им пречи да Вярват.

[Doom_Stalker]

^
А от къде се взела тази вродена нужда в хората, за която говориш.................

Човека е Божие творение и като такова в него има вроден стремеж към богоуподобяване, т.е. стремеж към усъвършенстване и развитие към добро.

Човек ако се опита да избяга от това, той започва да се саморазрушава,това е личностно и физическо самоубийство, нравствен и духовен упадък.

Дори и ти за да достигнеш до тези си твои умозаключения, си се стремил към познание и усъвършенстване.

Само несъвършенните се стремят към съвършенство. И аз съм търсил и съм влизал в много образи, и те са били главно за да запълнят някои мои несъвършенства.(които естествено няма да споделя тук). Става въпрос че сега виждам и осъзнавам тези свои несъвършенства, но никога преди не съм искал да ги възприема, затова и съм си измислял образи и преструвки които да ги прикриват. И именно оттам идват нуждите за влизане в образи и преструване - несъвършенствата, и по-точно тяхното неприемане. Неприемането на лошото води до заблудата и търсенето на доброто. Именно тези на които им липсва доброто го търсят най-силно. Всеки търси да компенсира недостатъците си. И ти не си добър, можеш да заблуждаваш всеки колкото искаш, но аз го усещам. И ти си имаш своите терзания и самозаблуди, които се надяваш, чрез писане и преповтаряне тук, да станат истина. Не те обвинявам, и аз съм бил така, просто трябва малко безпощадна честност. И естествено трябва да надраснеш страха от истината. Човекът е само една мравка, когато се старае да бъде Господ. Старанието и стремежа към богоуподобяване никога не издига човека до Бог, той си остава само "образ и подобие". Човекът става Бог, когато се изправи лице в лице с истините за себе си и превъзмогне страховете си. И точно това е посланието на християнството.... Бог е истината, приемеш ли истината ставаш Бог.... Но "малките" хора не искат да бъдат богове, те искат да бъдат мравки, да бъдат образи и подобия. Защо? Защото в противен случай, трябва да поемат отговорността за своите действия, мисли, съществуване. А никой не иска да приеме отговорността, затова я прехвърля на други "по-големи".

И никога не съм се старал да получа познание и съвършенство(поне не в мисълта). Стремял съм се към много други неща, но точно към това никога. То не ми е липсвало, затова и не съм го търсил. Но е имало много други които са се старали да бъдат като мен, завиждали са ми, страхували са се от мен, отричали са ме, подражавали са ми.... и всичкото това в своя стремеж да запълнят своите недостатъци. Затова и хората които търсят Бог, любов, знание, морал.... именно това са хората на които тези неща им липсват.