Същото като с нпп за солус - фанатиче, има си някакви "преживявания", кътка си ги и не ще да повярва обратното. Познаваше си библията, не беше откачен, не правеше глупости и не спамеше. Проблемната му страна беше че беше баси садомазото

Kaто него горе-долу беше и онзи със странния ник

Devilwish си беше някаква сладурана. Празноглава, но се изказваше нормално и човешки, можеше да се води диалог с нея, макар и адски, адски рядко.

ironclad беше като мен в ранните ми теми - пускаше нещо и си мислеше че ще затапи свето с два абзаца. При него явно беше някакво лично нещо. Ако някой му критикува вярата го критикува него, а му е много кеф да бие по атеисти. Харесвах си го, даже му посветих една снимка от Париж

kaleyто явно просто много си харесваше да вярва, въпреки че нямаше много адекватни причини и не издържаше много, много в темите.

момата християнка дето ѝ забравих ника си беше мн. човечна и разбрана и си беше с отворено съзнание, мн приятен човек.

за commando1 сега си спомних - подобен на ironclad, той също беше като някакъв Икар Огън и страст, но малко акъл. Не удържа на спорове той, не му беше толкова силна аргументативната страна. Май само си търсеше гъдел за нервите малко.




И така помня. Може да не е било баш така, три години минаха все пак, но това ми е останало в съзнанието.


Най-лошо беше с тапата. Нищо не казва, нищо. Само его. При него беше горе-долу така:

-Ъъъъмммм... ПЕНИС!

-Kaкво по дяволите...?

- Хахааа! Глупави атеисти! Разруших вииии!!!!

...


Нещо подобно е и с тебе, въпреки че не толкова грозно, поне за сега. Пускаш си нещо откровено казано тъпичко, хората те гледат въпросително и с лека насмешка, а ти се държиш сякаш е било някаква шампионска победа, достойна за цяла орда северни бардове да я опяват.



Не мога да го разбера това. Чуждо ми е. Ирационалност донякъде е нормално. Хора сме, очаква се. Но това....