Какво им пречи да Вярват.

[npp]

вярата е дадена от Бога, но Бог не насилва никой. Вярата е от Бога, но който не иска да я приеме, погива.
Пример: Ти си гладен, аз те обичам и ти давам бонбон, ти обаче не искаш да го вземеш и го хвърляш и оставаш гладен.
Бог дава но насила не кара.

добре де, кой човек въобще няма да иска да му е добре, особенно когато е за продължителен период от време?!, дори и ако/да предпочете да отиде в вечни мъки, но когато го налегнат големите непрестанни мъки тогава няма ли най-малкото още до първите няколко дена/месеца да поиска дори пълно/вечно освобождение от страданията?!, и нима ако едно бебе пълзейки предпочете да се втурне към някаква пропаст бдящите над него негови родители не ще го избавят?!, на бебетата може да им се искат всякакви опасни за тях неща, но как родителит биха допуснали дори и веднъж те да стигнат до край(-я, -ност) в своята заблуда?! - хайде следващият път да се стараеш да бъдаш по-разумен относно тези неща, а не да чакате все някой да ви сервира всичко наготово без да си мръднете дори и малкото пръстче.....

така е, трябва вяра и след това дела.
аз казвам че съм вярващ но не казвам че заслугата за тази вяра е моя. Човек трябва само да направи избор, а останалото го дава Бог.

чао засега, излизам

глупаво лудо младо, как ви залъгаха онези фарисеи с такива простотии?!, най-напред трябва любов към човеците/одушевените, а чак после е вярата, като при това е важно да бъде не каква да е, но именно правилната вяра в Онези, Които наистина са истинският Бог Отец и истинският Господ Исус Христос, така може и да се получи нещо настина поне малко Богоугодно, иначе дори въобще не си (и) заслужава да започваш с практикуването/упражняването на вяра(-та)..... - научете си уроците, и тогава елате да свидетелствувате, дон-кихотщината не струва и една стотинка.....

"Възлюбени, да любим един другиго(т.е. да обичаме всички човеци/одушевени), защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго(т.е. всички останали/други човеци/одушевени). Никой никога не е видял Бога; но ако любим един другиго(т.е. но ако винаги обичаме човеците/одушевените), Бог пребъдва в нас, и любовта към него е съвършена в нас. По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа Си(т.е. от Любовта Си, понеже Бог е Любов). И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога. И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта(т.е. в Любовта към човеците/одушевените), пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него. В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение(т.е. когато имаме Съвършенна Любов за спасение на всички човеци/одушевени) в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх(т.е. в Любовта няма желание за неспасение/погибел), но съвършената любов изпъжда страха(т.е. изпъжда всяко пренебрежение относно Спасението от Бога за всички човеци/одушевени); защото страхът има в себе си наказание(т.е. неспасение/погибел, и дори убийство), и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта. Ние любим [Него], защото първо Той възлюби нас. Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си(т.е. а мряза/презирам някой от човеците/одушевените), той е лъжец; защото, който не люби брата си(т.е. човека), когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял. И тая заповед имаме от Него: Който люби Бога, да люби и брата си(т.е. най-напред да обича всички човеци/одушевени)." 1 Йоаново 4: 7-21