ХИЩНАТА ХИЕНА
Verba volant, scripta manent.

Кат хиена хищна аз преследвам
дивеча насред полето
и попадам в неговата бездна,
що отваря мени рани във сърцето.

Пръстите са моите остри зъби,
плетат те неуморно паяжини,
них нищó не гони -
ни бячки, кукери, камини,
в себя вплитат дор железни брони.

Моите жертви чувстват и боят се,
бягат надалеч от явната опасност,
с моето СЕБЕ веселят се после,
но аз кой съм - тям не им е много ясно.

Аз, глупакът, атакувам еднотипно,
моя почерк мравките дори го знаят
и една на друга те си баят
и навред разпръсват те мълвата:
Ето, тя ще е жената!
Моме, ти внимавай,
в мрежите хиенини себя не замотавай!

09.12.2011