6 години по рано . . .
Беше полунощ и гъста , непрогледна мъгла се спускаше над София . Тогава бях 20на годишен , млад и наивен , готов на всичко за да помогна на приятелите си. Живеех в Тантури – малкото , скрито из горските дебри селце в близост до града , за което малко хора знаеха. Трябваше да се видя с Алина (приятелката ми , момичето с което съм отраснал , моята единствена любов) , тази вечер трябваше да е специална , беше рождения и ден. Обичам я откакто се помня , съдбата ни събра и нищо не можеше да ни раздели. Винаги е била до мен , дори в най – тежките моменти , дори когато всички други бяха срещу мен . . . тази вечер трябваше да е специална , но се появиха някои . . . усложнения.
Получих съобщение от приятел , който беше в беда и реших да му помогна:
„ Ектар! Стана инцидент , нападнаха ме . . . убих човек . . . моля те ела на 452-ра . . . бъди сам . . . „ .
Беше тъмно и нямаше жива душа по улиците , дори коли вече не минаваха.
Изведнъж през гъстата мъгла забелязах черна сянка , която се носеше като дух в мрака , това бе Андрей (той беше най – добрият ми приятел от гимназията , беше така да се каже „лошото момче” . Имаше татуировки по ръцете и тялото , беше с бръсната глава и обеци . Въпреки скандалната си визия Андрей беше добър и не мислех , че е способен на убийство) .
- Ти дойде ?
- Разбира се . Кажи ми , какво стана?
- Не сега , моля те. Няма време. Полицията скоро ще дойде. С колата ли си?
- Да . Къде е тялото?
- На 2 пресеки от тук е . Да тръгваме преди някой да го е видял.
- Добре , но после искам да ми разкажеш какво стана .
- Да , да . Хайде , пали колата!
Гледах го и виждах колко уплашен беше , не исках да го натоварвам допълнително , влязохме в колата и дадох газ . Стигнахме до мястото , трупът беше завързан в чувал и оставен близо до контейнерите . Слязохме от колата и го натоварихме в багажника , след което потеглихме към гората .
- Кажи ми сега , какво се случи?
- Вървях си по улицата , бях излязъл да се разтъпча понеже не можех да заспя. Изведнъж се появи тъмна фигура , някакъв тип с качулка , извади нож и . . . и тръгна срещу мен. Просто ссс. . . се защитавах. (сълзи обляха лицето му)
- Добре! Достатъчно , всичко ще е наред. (не исках да го измъчвам повече)
След около 20на минути стигнахме до дъбовата гора в близост до Тантури.
Беше пълен мрак , единствено лунната светлина , преминаваща измежду клоните на дърветата осветяваше пътя . Застанали един до друг с Андрей , забивахме лопати в меката пръст . Постоянно се оглеждахме при най -малкия шум , нощните птици кряскаха призрачно из гората , а слабият ветрец задуха изведнъж силно . Най накрая дупката бе готова , хванахме чувала от двете страни и го хвърлихме вътре , но когато тялото падна в ровът , чувала се закачи за някаъв корен и се прокъса . Тогава през дупката се подаде женска ръка (с гривна каквато подарих на Алина). В този момент гневът навлезе в цялото ми тяло , стисках лопатата и гледах пребледнялото лице на Андрей .
- Какво става . . . „приятел” ? Какво е това?!Казвай!
- Съжалявам! Забърках се с едни хора , трябваше да ги покрия , обещаха ми много пари , а ти беше „насреща” . Както винаги , толкова наивен , толкова добър. Момичето си вряло носа , където не трябва. Пратиха ме да я очистя , но преди това . . . се позабавлявахме . . . ако ме разбираш . . .
- Ще те убия!
В този момент бях способен на всичко . Лопатата бе достатъчно здрава за да го убия с един удар , но точно когато бясът навлизаше в мен Андрей хвърли някакъв плик в лицето ми .
- Какво е това?!
- Пари , фалшиви документи и еднопосочен билет за Гърция , реших да ти дам шанс. Има и писмо с адрес , уреден си със съвсем нов живот , нов колеж . . . освен ако не предпочиташ затвора , разбира се.Предлагам ти да бягаш , обадих се на ченгетата и съобщих за убийство.Няма твои отпечатъци , но ако те хванат . . . не ми се иска да съм на твое място . . .
- Не! По – добре ти бягай , защото ако те хвана , край с теб!
Беше пълен мрак , гробна тишина , единствено полицейските сирени свиреха из безлюдната гора.
Бягах с всички сили , трябваше да настигна нещастника , който съсипа живота ми . Андрей беше прекалено бърз , а и исках да се уверя , че Алина е добре , затова се покрих и и се обадих по телефона. (нямаше смисъл да звъня на родителите ми , те бяха заминали за Сидни миналата година и не бе нужно да разбират , по – късно щях да говоря с тях и да излъжа нещо). Доста момичета носеха гривни като нейната , но това не ме успокояваше особено.
-Ало. Кой е на телефона? . . . (затворих).
Исках да чуя отново гласът и . Тя беше добре , само това имаше значение за мен.