сърцераздирателно..

[houseofpain]

Здравейте!
Често чета форума, но рядко пиша коментари. Както и да е мисля, че това не е от голямо значение.
Моята история започна април месец. Запознах се с едно момче.Бяхме просто познати, аз харесвах един от най-добрите му приятели. Не мислех, че ще се получи нещо между нас изобщо. Приемах го просто като познат. След месец някъде започнахме да се прибираме и да отиваме заедно на училище. Учим на едно място, само където той е с две години по-голям. Та както и да е. Прибирахме си се заедно. Сприятелихме се. Един ден, три месеца след запознанството ни, за пръв път се срещнахме ей така само двамата, след училище. Тогава разбрах, че ме харесва. Случваха се там разни работи, но аз го приемах само като приятел. Или поне така си мислех. Той ми говореше много мили неща. Например ''погледът ти е най-вдъхновяващото нещо, което съм откривал последните 2-3 месеца, преди това просто не съм го бил открил'', " наложи се да успокоявам сърцето си малко след като се разделихме" или "никога не съм полудявал толкова по друго момиче, ще те помня като съществото, което ми даде да разбера, че все още има невинни, прелестни, нежни, създания като теб". Давам тези примери, защото за тях съм абсолютно сигурна, че беше искрен. И помня моментите до всяка малка подробност. Та целунахме се, три пъти. Тогава се влюбих в него. Но не го разбрах на време. Имаше нещо, което ме спираше да съм с него. Разбих сърцето му. Два пъти. Беше съсипан. Аз също страдах, много. Дойде лятото, загубихме съвсем връзка.Няколко пъти се свързах с него де. Осъзнавах, че ми липсва много. Започнахме училище, видяхме се. Той ми каза, че още има чувства към мен, че нищо не се е променило. Беше искрен. Това беше хубавото на отношенията ни, и двамата бяхме искренни. Проблема беше, че не знаех какво искам. Знаех, но не го осъзнавах. Не исках да го приема. Накрая го приех... обичам го. Най-накрая го осъзнах.
Вече исках да поговоря с него за това. Знаех, че нищо не мога да очаквам. Само, че не очаквах и това, което той направи. Наговори думи, които съм обедена, че не мисли. Казах му, че го обичам. Всъщност не успях да му го кажа очи в очи, защото той не искаше да говори с мен. По телефона не можах да се свържа и затова му го написах. Нищо не отговори. Мина седмица от тогава. Той ме отбягва, както ме отбягваше, когато аз го нараних. Вместо да дойде и да ми каже всичко очи в очи, както направих аз, когато той ме искаше, започна да предава по един мой приятел. Харесвал ме, но аз съм го била отрязала два пъти, нямало да ми пада на колене и дрън дрън. А аз не искам да ми пада на колене искам просто да поговоря с него.
Та какво да правя? Просто трябва да поговоря с него.

[djipsito]

Кажи му поне да се съгласи да се видите, да му кажеш квото имаш да му казваш и ако пак е твърдо решен да се отдръпне, да го направи и че ти няма да го безпокоиш щом не иска..

[Bukuuu]

Няма да ти казвам какво е трябвало да направиш и какво не, защото вече е минало. Както казва Джипси, го накарай поне да поговорите открито и да си кажете истината очи в очи, а не да те отбягва и да използва посредници. Доста глупаво.
Това си е обаче доста често срещано явление в наши дни. Първо той тича след теб, но ти не си сигурна какво да правиш и после сменяте ролите.

[houseofpain]

Той никога не ме 'гонил'. И аз никога няма да го 'гоня'. Иначе утре ще му звънна.
Въпроса е там, че е решил да се прави на интересен и да ми го върне...
точно затова трябва пак да бъдем честни един към друг, каквито бяхме преди

[Bukuuu]

"Тичал" го казах образно.
Нали знаеш.. "Каквото почукало, такова се обадило."
Наистина се надявам да спре да се инати и да се оправите. :> Това, че сте били искрени един с друг е чудесно и ще е хубаво ако пак подновите взаимоотношенията си.

[houseofpain]

Истината беше, че когато го 'отрязах' аз не се отдръпнах. Стремях се да не приключва всичко ей така.Казах му всичко очи в очи. А той в деня преди да му кажа, какво чувствам си се държеше нормално. Приятелски. Казах му и сега един вид не може да ме погледне в очите. Аз му се усмихвам той сменя посоката. Беше казал, че просто не иска пак да го нараня и пак да ме допусне до сърцето си, защото едвам едвам ме е отделил. Затова ще ми е и много трудно да го накарам да поговорим.. затова се и обърнах към вас..
Как да го накарам, не искам да е насила, но е наложително да поговорим..
много ти благодаря. И аз със все сърце се моля всичко да се нареди накрая.

[ICanSeeTheFireBurning]

Мм, а дали не се е хванал с друго момиче, без ти да знаеш? Това би обяснило реакциите му според мен. Може да се е опитал да те забрави, като започне с друго момиче. Което естествено никога не става, но той да е решил да продължава да е с нея, макар да усеща, че още има чувства към теб, и така да са си изкарали месец-два. И сега ти изведнъж му казваш, че го искаш, и той не знае какво да прави - дали да зареже питомното, за да гони пак дивото. А и се чувства виновен пред другото момиче и затова не иска да те вижда очи в очи, понеже знае, че ако го направи, ще й изневери. А и си спомня как си го наранила преди... Това естествено е само теория, но на мен ми звучи възможно. Щом е от твоето училище, намери начин да го издебнеш сам и да го накараш да поговорите - само така нещата могат да станат ясни.

[houseofpain]

Да. Много съм мислила. Друго момиче май наистина има, но само тя има нещо към него. Чакала го е няколко пъти след училище. Веднъж даже бяхме тримата. Беше доста неловко. Тя му правеше разни комплименти, искаше да излизат, а той през цялото време се интересуваше как съм, какво става с мен...

[bratignat]

Изобщо не може да вините момчето....това че авторката "не е знаела какво иска" трябва да ви говори доста. В един момент,на младежа му е писнало (за което браво) и е прекратил всички неползотворни контакти с мацката.

Към авторката - нека да знае, че или правиш нещо или не. Ако му разбиваш на момчето сърцето, не се оплаквай, че не иска да те погледне после.

[elysunny]

ICanSeeTheFireBurning според мен неиното мение най-много се приближава до истината. недей да му звъниш. БЯГАЙ в понеделник да говориш с него. издебваш го като е сам и няма къде да ходи.
имате два вариата, всичко да приключи и да се правите на ударени, че не се познавате и т.н.
или той да преглътне гордостта си и да бъдете заедно.
след тва минало само приятели няма как да сте