Абстиненция

[RipTheChain]

Аз съм на 14,и няма какво толкова да правя,в това гадно време не ми се излиза,така че реших да напиша едно разказче,вдъхновен от романа 'Голият обяд' на Уилиям Бъроуз,с чието прочитане се заех преди няколко дни.Понякога се увличам в Омирови сравнения (такива,които едва ли не разказват отделна случка) и добавям някои ненужни детайли,но все пак,дано ви хареса!


Абстиненция в Долната земя


Гадна зимна нощ.Улиците бяха тихи.Само тук-таме се дочуваха еднообразни ритми от близката долнопробна чалготека,храм на разврата и глупостта,където царуваше безсмислието и безпеспективността,където бе изобразено невежеството на един народ.По мръсната,кална уличка наблизо бродеше дух,фигура изваяна от евтини парцаливи дрехи.Ръцете му се подаваха от разкъсаните ръкави,тънки като малки стръкчета сено,треперещи от липсата на желана субстанция.Лицето му бе съсухрено,осеяно с белези,сякаш това бе Данте,потопен в Ада,където безпомощните грешници се вкопчваха във всяка част на тялото,в отчаяни опити да избягат от обречеността.Стъпка след стъпка,коленете му омекваха.Духът вече визуализираше божествената субстанция в жалките си ръце.Тялото му се клатушкаше,сякаш бе топола,някога висока и издръжлива,упорито отказваща да се предаде на агресивните набези на вятъра.И защо?За да продължи безцелното си,безполезно съществувание..."Още малко,още малко..." изхрипа тази абоминация на човешко създание.Погледна напред - някакъв клошар отчаяно ровеше из контейнерите на лунна светлина.И защо?За да може и той да продължи своето безцелно,безперспективно съществувание.Духът сви по ъгъла,подминавайки контейнера.Вече се дочуваха и разни викове,вероятно скандирания след отминалия футболен мач.По една близка пряка мина цяла трупа футболни хулигани,сякаш Зеркс бе изпратил армията си на заточение в това загубено място,където някога легендарната войска се е превърнала в измет,под влиянието на многобройните плътски изкушения.Многобройната армия палеше и рушеше без цел,без дори те самите да осъзнават действията си.И защо?За да може да продължат жалкото си съществувание в едно безперспективно обществото.Тогава духът се сепна.Някаква мисъл най-после озари ума на духа "Какъв е смисъла?",принуждавайки го да спре,тъй като бледото му подобие на тяло не можеше да изпълнява толкова много процеси по едно и също време.Отдавна не бе мислил на такова ниво."Какъв е смисълът?" отново промълви той.Сякаш най-после бе осъзнал как и къде живее.В епична битка се изправиха разума и жаждата,победителят обаче бе ясен.Само при мисълта за поемане на субстанцията духът се разтрепера,очите засияха,зъбите му се оголиха в дяволска усмивка.Като обладан се запъти към следващия ъгъл.Там го чакаше един паднал ангел,закръглен,с апатично,безизразно лице,вероятно от наскоро поетата кока.