То не знам дали моето е проблем де или е някакво състояние което дори не разбирам и реших просто да го споделя и да помоля за съвет ...

Чувствам се объркана и по сама от всякога,а дори не разбирам защо.Би трябвало да съм щаслива все пак имам всичко което може би ми трябва.Добри родители, които не ми създават големи проблеми дори и за лошите ми оценки напоследък, добри и що годе верни приятели които са с мен.Общо взето имам добър и нормален живот.Но нещо липсва и не разбирам какво,имам всичко което би трябвало да ме прави щаслива.И се пак когато се събудя не виждам причина която да ме накра да стана.Чувствам се толково изтощена и уморена от всичко,че понякога ми се иска да заспя и просто да не се събудя,да избягам от всичко просто ей така,но всъщност дори не знам от какво бягам.А това което мисля е нещото което ме плаши.Чувствам че нещо не е наред, не е както трябва,но все не достигам до отговора какво е то.Не Знам... Всъщност не знам и какво очаквам като пиша тук просто мисля че може би щве получа съвет