Това чудо и на моята глава дойде.Осъзнах, че така наречените ми приятели всъщност не са никакви такива.Шибаната скука ме докара до тук и реших да си направя експеримента да се обадя на 5-тима от хората с които излизам почти всеки ден с молбата да дойдат, защото имам проблем ( не казах какъв, просто проблем..). Звъня на първият "приятел" той даже не ми дигна.2-рия ми дигна и ми каза "БРАТ виж кое време е къде да идвам пък и е много студено" даже не пита какъв ми е проблема.3-тия му звъннах преди 5 минути, той поне ме пита какъв е проблема скалъпих някаква история, че някакви наркомани са ме били ( с мисълта, че това е сериозно и наистина ще дойде веднага), той ми отговори "С Мариела съм (приятелката му) не мога да дойда, ако си добре се прибирай и утре ми се обади да се видим да ми разкажеш" И така до тук съм в ШАХ с пешката.На другите няма да звъня от страх, че ще измислят някакви такива странни оправдания.

Извода в моя случай е:Да си трая, ако им кажа да си еб?т майката наистина няма с кой да излизам на този етап.

Исках да знаете как съм се отчаял в този късен час. ЛЕКА ВЕЧЕР !