Последните скандали покрай всенародната „любимка” мис Антония Петрова и нейната тиха и искрена любов към животните ме мотивираха и аз да дам мнението си по темата.

Искам да уточня, че не съм от онези „псевдоморалисти” както г-ца Петрова нарича всеки, който й каже, че да свалиш кожата от гърба на животното и да я сложиш на своя не е хуманно. Дори тези хора да не са искрени, те не я лъжат.

И ако си мислехте ( като мен) , че няма накъде повече да се изложи, тя бързо ни опроверга. За да се защити, миската призна, че обича и да яде месо. В природата нищо не се губи, нали?

Свикнала съм да ми се нахвърлят всеки път, когато кажа, че съм веган, така че няма да започвам да ви проповядвам колко е ...правилно или пък да ви агитирам и вие да станете. Всеки сам избира с какво да се храни, как да се облича и най-важното какво отношение да получава от околните. Явно мис 2009 е направила своя избор и всеобщата ненавист към личността й я зареждат по някакъв начин. Нейна си работа.

Всъщност по-притеснително е че нашите публични личности са оперирани от най-елементарна хуманност. При бивш президент любител на лова и премиер, на когото все пържоли са му в устата (е, сещате се) и чието единствено еко-послание е да ходим да садим картофи, на една миска ли да се сърдим.

Свикнали сме да живеем 20-50 години назад , но по отношение на месо+кожени облекла сме на праисторическо ниво. Да. И това не идва от недомислените изказвания на мис Антония Петрова, това се корени във всеки един от нас. Не е тайна, че празниците обикновено са свързани с приготвянето и изяждането на килограми месо от всяко уважавощо себе си българско семейство. Ако избереш постната храна значи си беден. Ако носиш платнена чанта с весели картинки, вместо такава от крокодилска кожа, значи си я изровила от кофата. Има ли смисъл да припомням кой век сме?

Така че, всъщност мис Петрова е една представителна извадка на нашето време, с всичките тежки палта , любими месни ястия и гордостта, че може да си ги позволи. 2012. България.