Най-редовно си засядам в нашия.
На около 20 години е, но е супер потрошен и през седмица-две спира. Едва ли има някой в тоя блок, който да не е засядал.
Кофтито на нашия асансьор е, че не му работи аварийното копче, нито звънеца, нито пък тръгва, ако някой го викне от другите етажи.
Стои се най-малко половин час в него. Докато допълзят техниците, докато намерят инструментите си. Това само на тях им отнема половин час. А понякога още толкова трябва за да се намери човек да им се обади, защото заседналите не винаги имат телефон в себе си.
На мен най-гадно ми беше, когато и лампата вътре беше изгоряла. Като заседнах вратите се бяха отворили леко, но след няколко минути се затвориха и вътре настана пълен мрак.
Засядам най-често сама, но ми се е случвало и с нашите, с приятеля ми, с някой съсед...
Големи приключения.
Веднъж нещо се беше побъркал и с висока скорост се движеше между 10те етажа. Тогава бях с майка ми вътре. Тя каза, че има чувството, че това ще ни изстреля над блока. Толкова силно се беше засилило към последния етаж.