ъъъ ... досега никога не съм писала във форум, но ми се ще и аз да се включа в тая дискусия, макар че проза на бих могла да коментирам (непознат ми е мотода за писане на поредица изречения, които изпълват цял ред.)
искаш да ти се поднася чуждо мнение за дадено твое произведение, за да може да напишеш следващото си още по-добре.
мисля, че тва е грешно.
никой консуматор на литература, бил той и сам творец, не е в състояние да усети, да проникне в съдържанието на твое произведение така, както ти самия. опитните се докосват до някви там отражения. та ако ги оставиш да ти дават акъл, пък дори и само невинни съвети, пък дори и само миловидни коментари, се обричаш на влиянието на хора, които съдят по отражения.
разбира се, градивната критика и съвети мотивират твореца за себеошлайфане, но с риск да бъде моделирана и в крайна сметка изкривена личната му необикновеност.
затва най-сигурният начин да си развиваш таланта и то не накъде да е, а в собствена посока, е да пишеш. всеки ден да преживяваш, през два да пишеш. преживявай колкото може повече, пиши по-малко, бисерите сами ще си дойдат на мястото, ако имаш талант. не си струва да го изкривяваш под тежестта на разни авторитети и величия.

и друго, проблемът ти с мотивацията е според мен най-възпаленият цирей на задника на underground литературата. борбата с него е ежедневна. аз съм открила следните сърбежоуспокоителни методи:

0) занимай се с музика. няма нужда от уроци, от приятели, учители, интернет, просто вземаш кой да е инструмент, цъклиш по струните, клавишите, стените на консервна кутия и си рецитираш текста. след време ще се появят ноти. след време ще се появи мелодия. след време ще се появи песен, фб страница, концерт, повярвай, изключително просто е.

1) тва е вече сериозно. когато много се отчая, ходя на концерти на тъпи, но известни гаражни групички, които пеят за тиквички с кисело мляко, но публиката пълни гаража с лигите си. аз знам, че съм по-добра, макар и никой да не знае моето име. мотивира ме тяхното невежество. в литературата - аналогично. успехът на идиотите е най-дразнещето нещо за всеки с излишък от себеуважение.

2) друсай.

3) спри да гледаш филми, да четеш любими автори, да слушаш там квото слушаш. спри и то за няколко месеца.

4) самотата е жизнено необходима. роман се пише в празна стая без портрети, но тва не е самота, там вече си с твоите герои. необходимо е да си бил сам няколко вечности преди тва.

от опит знам, че когато думите не се получават, значи просто си празен, значи просто нямаш кво да кажеш. изнасилването е безполезно. и тука вече лично мнение - ако писането те влече и си изпълнил горното и въпреки тва не се получава, тва игрище не е за теб.