Помагайте, че имам проблеми с психиката :Х

[scrooper]

Проблемът е следният: правя обратното на това, за което знам, че е правилно.
Искам да кажа нещо, но в момента, в който си отварям устата, сякаш изведнъж се разколебавам, и казвам каквото и да е, но не и замисленото. Стават тъпи ситуации. Например днес, когато трябваше да отговоря на 1 въпрос на изпитване, аз ЗНАЕХ отговора на 99%. Но точно когато понечих да го кажа, този уж ништожен 1% ме разколеба дотолкова, че казах нещо, което дори не беше свързано с предмета.
Та, такива ми ти неща преживявам сега и се чудя как да се "владея". Четох нещо по темата веднъж, за огледална психика ли беше, не знам. Ако имате идея какво е това и как да го преборя, споделете, моля

[psychopath]

Според примера ти, не правиш обратното, ами просто не си достатъчно уверен да "рискуваш".
Важното е, че осъзнаваш проблема (пък понякога е хубаво човек да си замълчи ;д).
Как да го решиш? Много просто. След като си го осъзнал...трябва да си по-уверен.
Зависи от конкретната ситуация, но в примера е по-добре да стреляш...какво губиш в крайна сметка? Нищо.
По-добре да сгрешиш, отколкото да си замълчиш. (не във всички ситуации)

[Chacho]

Най-доброто решение е да се стараеш да си на 100% сигурен. Когато не си, действаш както си решил за правилно и живееш с последиците. Не може винаги да взимаш правилните решения..

[StolenBliss]

Просто трябва да вярваш на 99-те%. Тоя малък 1 процент те преебава, ама какво е 1 в сравнение с 99(та дори и по малко да са). В крайна сметка дори и да сгрешиш после не е края на света, поне ако рискуваш имаш по голям шанс 'да спечелиш'.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Едва ли е от психиката, просто си несигурен. Kато казваш нещо, щом в първия момент ти се струва логично, просто отсичаш без да си оставяш време да си промениш мнението. И аз преди да кажа нещо, го обмислям, не действам особено импулсивно, но понякога се налага - опитай.