Имам спешна нужда от два варианта на есе на тема "Сняг"! И не ,не съм глупав ,просто нямам време...Трябва ми до утре сутринта!Ще съм много благодарен ако пуснете едно лс =] !
Последно редактирано от vwg2 : 01-29-2012 на 10:12
Днес валя...мек, пухкав и перфектно чист и бял, нежен като ласка, с ухание на високопланински тайни, непознати билки..сняг. Невинно бял като душата на мъничко дете, с красотата и очакването на първото кокиче след дълга, тежка, мразовита зима. Сякаш искаше да спаси хората от собствените им, зацапани с кал и обиди нечистотии. Искаше да запечата света в бяла обвивка, че да запомни чистотата му. С прелестна, топла покривка да запази земята от студа, от студа на зимата и от онзи по - страшния...онзи в душата. И знае, че утре кални обувки ще го тъпчат, ще го загрозяват и винят за заледените пътеки и колите ще раздират крехката му същност, но той дойде...в името на белотата!
И утре ще изчезне, ще се заличи и ще остави само спомен в моята душа, цялата обляна в лепкава и мръсна кал - кал от хули, критики, обиви, клетви страшни и жестоки, примесени с гняв, омраза и стара мъка, още пареща, горяща с пълна сила. Не ще забърше с мек парцал хулите, критиките и безкрайните обиди. Не ще да замрази горящата омраза, да изкорени този нахален плевел, който вирее в душата и измъква малкото останало добро в сърцето ми. Белотата му ще вехне в забрава, бореща се срещу черната ми лошотия. Но тя ще се бори безотказно с блага дума и с усмивка, защото е доба и ме обича..Вероятно и аз ще я обикна!След време ще се пречистя с нея и с безкрайното добро, скрито в същноста и в името и даже...
В името на тази белота обещавам на окаяната си душа, че ще изкореня плевелите на омразата и клеветата и на тяхно място ще засея чисти, ароматни и красиви пролетни цветя. Хулите и критиките ще преглътна с гордо вдигната глава и отново ще започна да се наслаждавам на света. Ще почистя бавно, търпеливо калта и праха, ще я направя чиста, бяла, прелестна...като снега. Ще се боря за честа и добротата и никога не ще да засадя в крехката почва на душата плевели - безмилостно жестоки, черни, дяволски упорити и лоши...
Благодаря ти сняг, че ми донесе белотата!
На път към новата Година трябваше да изминем малко пътешествие до мястото, на което щях ме да празнуваме!!! През целия път наблюдавах полетата, магистралата, селата. Когато навлезнахме в едно от селцата, забелязах, че има сняг, повечето се бе стопил, тъй като слънце го обгаряше и той, като войничета, се беше скрил зад барикадата на леките сенки. Само това бе останало от него, мина и Новата Година, прибрахме се вкъщи! О, сега вали той на парцали тежки, обсипва на длъж и на шир. И безмилостно засипва всичко навред. И аз така леко се пробуждам и сега като че ли започват празниците за мен! А снегът тихо се сипе и чакам той да натрупа, децата навред да наизскочат от техните къщи с шейните в ръка, весело, задружно да си направят снежно човече. Щастливо да се замерят със снежни топки от снега!
Отговор в тема
Първоначално написано от vwg2
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат