Тема за Дискусии и Разногласия

[Sereina]

Аз не знам дали ще доживея утрешния ден, какво остава за страничните неща.

Е, да вземем да не правим нищо и да чакаме деня, в който ще умрем, щото не знаем дали няма да е всеки момент.

[dreamwalker]

Е, да вземем да не правим нищо и да чакаме деня, в който ще умрем, щото не знаем дали няма да е всеки момент.

Защо Сереина.

[Sereina]

Защо Сереина.

Така прозвуча.
Иначе се произнася Серина.

[ghostuser001]

Така прозвуча.
Иначе се произнася Серина.

Изглежда само ти го произнасяш така.

И аз като другите: Сере-ина.

[dreamwalker]

Така прозвуча.
Иначе се произнася Серина.

Имах предвид защо това име.

[defender]

Е, да вземем да не правим нищо и да чакаме деня, в който ще умрем, щото не знаем дали няма да е всеки момент.

Тъй като смъртта е единственото сигурно нещо, то най-рационалното и смислено нещо е да се готвим за смъртта. Всяко друго занимание е бягство.

Един отец беше казал така: "Всеки ден помни смъртта и никога не ще съгрешиш".
А ние се опитваме да я забравим, все едно я няма, което не е много зряло.

[Sereina]

Тъй като смъртта е единственото сигурно нещо, то най-рационалното и смислено нещо е да се готвим за смъртта. Всяко друго занимание е бягство.

Един отец беше казал така: "Всеки ден помни смъртта и никога не ще съгрешиш".
А ние се опитваме да я забравим, все едно я няма, което не е много зряло.

Смъртта е единственото сигурно нещо, но какво следва след нея - не е. Не виждам смисъл да се готвя за нея, тъй като това е естествено явление, което ще настъпи така или иначе.
Не напразно не знаем точно кога ще дойде този момент, ако знаехме, то нямаше да правим нищо друго, освен да го очакваме, не мислиш ли?
Според мен един човек трябва да е добър, заради самия него, защото това го удовлетворява и прави щастлив, а не защото вярва, че така ще отиде на по-добро място и ще получи някакви облаги. Мисля че обратното е просто едно лицемерие и егоизъм.
А според теб възможно ли е да съществува човек, който никога не греши? Ако не, защо се получава това?

[defender]

Смъртта е единственото сигурно нещо, но какво следва след нея - не е. Не виждам смисъл да се готвя за нея, тъй като това е естествено явление, което ще настъпи така или иначе.

Щеш не щеш живота ти в този свят е предопределен от това какво е отношение ти към смъртта и от това в какво вярваш, че става след нея. Ако вярваш, че след смъртта няма възмездие живееш по един начин, ако вярваш, че има ще живееш по друг начин, ако вярваш, че след смъртта има прераждане ще живееш по трети начин и т.н.
Отношението ти към смъртта (което винаги е въпрос на вяра) определя по какъв начин да живееш живота си тук (и от това не можеш да избягаш).

Не напразно не знаем точно кога ще настъпи този момент, ако знаехме, то нямаше да правим нищо друго, освен да я очакваме, не мислиш ли?

Не знаем точно, кога ще умрем, за да не изпадаме в безгрижие и мързел за спасението си (защото тогава по-лесно ще се подаваме на злото), а винаги да сме в състояние на готовност.

Според мен един човек на първо място трябва да е добър, заради самия него, защото това го удовлетворява, а не защото вярва, че така ще отиде на по-добро място и ще получи някакви облаги. Мисля че обратното е просто едно лицемерие.

А каква е разликата между "защото това го удовлетворява" и "защото вярва, че така ще получи някакви облаги", ми то няма разлика ве? Човек не е ли удовлетворен именно защото вярва, че получава някакви облаги.

Човек трябва да е добър, защото това е неговата същност. Когато човек е зъл, той не се чувства добре със себе си, нито с другите. Разликата между този и онзи свят е че тук човек все още може да се промени към добро, а там вече не може (там ще чувстваш злото в себе си, но няма вече да имаш възможност да го изцелиш и ще боли).

А според теб възможно ли е да съществува човек, който никога не е грешал?

Ами не е възможно, важното е в себе си да имаш искрено желание и стремеж към добро, а не колко съвършени са външните ти дела.

[defender]

Ако не, защо се получава това?

Получава се така, защото човек трябва да почувства, че спасението му е в Иисус.

Виж Иисус е разпнат на кръста. Кръста е кръстосването между твоето желание за добро и твоята грешна природа. Иисус е разпнат на този твой кръст и ги примирява със своето изкупление. И всичко това и ти сама трябва да го почувстваш опитно - и както виждам ти вече си го почувствала щом питаш за него.

Ето, затова се получава така, за което питаш.

[dreamwalker]

Не, защо, това е валидно винаги за всички.

[Knispel666]

Не, защо, това е валидно винаги за всички.

То е валидно за всички, но повечето хора не осъзнават че днешния ден може да им е последен.
Аз също живея само в настоящето, но пак не разбирам защо това е причина да не доидеш да се видим.

[defender]

но пак не разбирам защо това е причина да не доидеш да се видим.

Ми може да ти намеква да я вземеш с колата ве? Тая кола с нея само до магазина за бира ли ходиш?

За проститутки ходи с колата, за дримока я чака да дойде с рейса.


Макар, че какво ли ще трябва да преживее дримока в Плевен с тебе, не ми се мисли направо Най-малкото да я надрусаш (най-малкото).

Трябва да следя криминалните хроники в новините, какво ще казват за Плевен или за изчезнало момиче, което се издирва.

[dreamwalker]

Ми може да ти намеква да я вземеш с колата ве? Тая кола с нея само до магазина за бира ли ходиш?

За проститутки ходи с колата, за дримока я чака да дойде с рейса.


Макар, че какво ли ще трябва да преживее дримока в Плевен с тебе, не ми се мисли направо Най-малкото да я надрусаш (най-малкото).

Трябва да следя криминалните хроники в новините, какво ще казват за Плевен или за изчезнало момиче, което се издирва.

Отиди ти, да сбъднеш детската си мечта.

[defender]

Отиди ти, да сбъднеш детската си мечта.

Ми ако си от София можем да идем двамата с колата, хем ти да се видиш с него, хем аз да го унизя. А после ше ви оставя насаме да се целувате, а аз ще си ходя. Така или иначе, той ще иска да живеете у тях, щото от Плевен не му се мърда, камо ли заради жена.

[Knispel666]

Ми може да ти намеква да я вземеш с колата ве? Тая кола с нея само до магазина за бира ли ходиш?

За проститутки ходи с колата, за дримока я чака да дойде с рейса.

E аз да не ходя за проститутки чак до София ве, льольо. Пък и с дримока искам да се видя и да си полафим, ако вече нещата се доразвият по друг начин - добре дошло . Принципно не ме бърка да карам. Бърка ме да карам в София примерно, щото е пълно с идиоти, пък не познавам града твърде.

Макар, че какво ли ще трябва да преживее дримока в Плевен с тебе, не ми се мисли направо Най-малкото да я надрусаш (най-малкото).

Тя не иска да пие, ти чак пък да друса

[defender]

Тя не иска да пие, ти чак пък да друса

Не се съмнявам в твоите психологически, манипулаторски умения. Мисля, че това, което показваш от себе си във форума е една малка част от характера ти. Дримока мисля, че я чакат много изненади с тебе, ако се реши да отиде (да не дава Господ).

[defender]

Доктора тези дни много жени го налазиха във форума. Как се чувстваш, като обект на толкова много женско внимание? Започна ли да ти се смалява злобата към хората и живота?

[Knispel666]

Доктора тези дни много жени го налазиха във форума. Как се чувстваш, като обект на толкова много женско внимание? Започна ли да ти се смалява злобата към хората и живота?

Само в твоето, отчаяно за женско внимание, съзнание, писането във форум може да се изтълкува като налазване.

[Knispel666]

Да живееш, готвеики се за смъртта.... Голям живот, няма що... Няма нищо рационално в това да се готвиш да умреш, докато си жив. Рационално е единствено да живееш само така, като че все едно смъртта няма значение. Само тогава живота е истински и придобива смисъл - когато е в лицето на смъртта, а не когато е подчинен на страха и последствията от нея.
https://www.youtube.com/embed/nIKYKwIeBHE

[defender]

Рационално е единствено да живееш само така, като че все едно смъртта няма значение

Ами ако смъртта няма значение тогава, защо изобщо това да живееш има значение? Как така определяш кое има значение и кое не?

Ти живееш, защото живота има значение, така ли?


Ако смъртта няма значение, то значи и всичко, което те убива също би трябвало да няма значение, тогава значи и болката няма значение. Ама тогава, защо когато изпиташ болка от нещо после я избягваш. Ами избягваш я, защото явно има значение за живота ти, и защото вече имаш опит за нея.
Значи в крайна сметка, да казваш, че смъртта няма значение е просто да лъжеш себе си.

[Knispel666]

Ами ако смъртта няма значение тогава, защо изобщо това да живееш има значение? Как така определяш кое има значение и кое не?

Ти живееш, защото живота има значение, така ли?


Ако смъртта няма значение, то значи и всичко, което те убива също би трябвало да няма значение, тогава значи и болката няма значение. Ама тогава, защо когато изпиташ болка от нещо после я избягваш. Ами избягваш я, защото явно има значение за живота ти, и защото вече имаш опит за нея.
Значи в крайна сметка, да казваш, че смъртта няма значение е просто да лъжеш себе си.

Смъртта няма значение, защото докато си жив, няма как да я усетиш и разбереш, понеже няма нищо за усещане и разбиране. Смъртта не може да се усети и разбере през очите на мъртвеца, разбира се само болката и умирането, през очите на умиращия, но все още жив. Страха от това е инстинктивен, и макар да не е рационален, то поне е функционален. Страха от смъртта обаче не е толкова обвързана с болката или умирането, колкото с идеята за прекатяване на личността, за смъртта на егото. Затова са всичките тия филми, вярвания и спекулации с това какво става след смъртта. Ако нямаше потребност от Его, нямаше да имаш и потребност Егото ти да продължи да съществува и след смъртта, което автоматично елиминира страха от смъртта и това какво ще се случи след нея няма значение. И все пак, дори и страха от болката и умирането да има практическо приложение, то както всеки друг страх, все пак си остава нерационален, и надделяването и подчиняването му е именно това което се нарича смелост. Смелостта обаче не е равносилна на безразсъдство, макар често да се проявява по този начин.

[defender]

Смъртта няма значение, защото докато си жив, няма как да я усетиш и разбереш, понеже няма нищо за усещане и разбиране. Смъртта не може да се усети и разбере през очите на мъртвеца, разбира се само болката и умирането, през очите на умиращия, но все още жив.

Ами например от тялото на мъртвец живия човек разбира, че тялото вече става безжизнено, вече не може да мърда, не може да диша, не може да се движи, да говори, да се смее и други. А живия човек никога през живота си не е бил в токова състояние и това той много добре го разбира. Така, че не е като да не се разбира.

[Knispel666]

Ами например от тялото на мъртвец живия човек разбира, че тялото вече става безжизнено, вече не може да мърда, не може да диша, не може да се движи, да говори, да се смее и други. А живия човек никога през живота си не е бил в токова състояние и това той много добре го разбира. Така, че не е като да не се разбира.

Да, никога не е бил в такова състояние и никога не може да погледне през очите на мъртвеца, първо защото не е мъртъв и второ защото мъртвеца вече не гледа и не разбира и съответно няма какво да се види и разбере. Живия никога не може да разбере какво е да си мъртъв, а когато е мъртъв, не му се налага да разбира - разбирането е нещо от света на живите. Затова и всички въпроси за това какво се случва след смъртта са безсмислени - те са просто една проекция на живия в света на мъртвите - проекция с която може да се фантазира някакво продължение там, но така вече изобщо не си говорим за смърт, а за просто за друг етап на съществуване. Но за такъв етап няма никакви доказателства че съществува. Нещо повече - няма логика да съществува. Какъв е смисъла от живота, в които чувстваш, мислиш и разбираш, ако същите тези неща може да ги правиш и в смъртта, която по дефолт би трябвало да е обратното на живота. Контраинтуитивно е и противоречи на всеки закон във вселената. От друга страна, краино очевидно е че именно от желанието за живот произлиза тази илюзия за живот след смъртта. Не се налага да си Фроид за да видиш мотива.

[Sereina]

Ако смъртта няма значение, то значи и всичко, което те убива също би трябвало да няма значение, тогава значи и болката няма значение. Ама тогава, защо когато изпиташ болка от нещо после я избягваш. Ами избягваш я, защото явно има значение за живота ти, и защото вече имаш опит за нея.
Значи в крайна сметка, да казваш, че смъртта няма значение е просто да лъжеш себе си.

Избягването на болката и смъртта са заради инстинкти на самосъхранение и оцеляване заложени във всички живи същества. ”Програмирани” сме така, че да се опитваме да се запазим възможно най-дълго живи, но в крайна сметка е неизбежно, това е просто необратим етап на един организъм. Именно затова няма значение, защото е необратим. Единствено има значение какво правиш докато си жив, защото само това разбираш, можеш да вярваш или обратно - да не вярваш за след смъртта, това остава нещо, което няма да разбереш докато ти самият не умреш, следователно няма как да се готвиш за нещо което не разбираш истински.

[defender]

Избягването на болката и смъртта са заради инстинкти на самосъхранение и оцеляване заложени във всички живи същества. ”Програмирани” сме така, че да се опитваме да се запазим възможно най-дълго живи

Е да де, програмирани сме така, именно защото смъртта има значение за нашия живот и затова сме програмирани как да оцелеем. Ако смъртта нямаше значение, нямаше изобщо да сме програмирани така, както сме програмирани.

Единствено има значение какво правиш докато си жив,

И от къде идва това значение. Ти правиш това, което те прави по-жив, а не това което те прави по-умрял. Значи смъртта играе значение за живота ти. Когато почнеш нарочно да правиш неща, които те правят по-умряла, тогава ми говори, че смъртта няма значение за живота ти.