
Първоначално написано от
DoctorSatan666
СЪТВОРЕНИЕ и ТВОРЕНИЕ
из хрониките за СТРАННИКА
--------------------------------------------------- -------
...вие сте гол, каза Странника.
- Глупости - не виждаш ли колко съм шарен - каза Сънуващия.
- Но това са само магически дрехи. Вие всъщност сте гол - не се предаваше Странника
- Как може да си толкова сляп? - възмутено каза Сънуващия - Това не са дрехи, какво е това "дреха", та това съм АЗ, как може да не виждаш това?!!! Отиди на лекар да ти видят очите. Ти си просто болен.
- Тия цветните шарении са просто дрехи, които сте навлякъл с магията си. Зад всички дрехи обаче ти си гол, другите сте голи. Нима не виждате това?.
- Ти си нещо ненормален, приятелю, виж се и ти самия колко си шарен. Ти си точно като мен, само се правиш на различен.
- Не съм шарен, просто облякох сега някакви дрехи.
- А след като толкова много дрънкаш глупости, защо тогава го направи - попита с ирония Сънуващия.
- Защото иначе нямаше да ме виждаш - отговори Странника. И съблече дрехите си.
- Ама... какво става, къде изчезна? - объркано заговори Сънуващия. - Откъде идва тази светлина?
- Tова съм аз - просто съм без дрехи - заговори Странника. И всеки от вас също е гол, само дето е покрил своето "светлинно" тяло с дрехите си, невиждайки нищо освен миражите си в тъмното. А светлината/истината/ е там "отдолу-отвътре". Нима ти не можеш да се съблечеш?
- Глупости - какво означава това - ядоса се Сънуващия. Ако махна "шареното" в "шарения ми /ни/ свят, какъв живот ще е това.
- Истински, каза Странника - Ще живееш във Вечността, защото това е "света" на голото ти тяло.
- Никога - каза сънуващия - тва са пълни глупости и измишльотини. Има хора от нас, дето са важни и велики и те могат да се преобразяват с по-пъстри шарении. И ни говорят за истината, казвайки ни че е достатъчно само да се сложат "шарениите на Истината" и че това вече е Великата ИСТИНА... Само трябва да учим и да питаме, да желаем истински и силно... те самите така са ги "спечелили"...
*****
Стоеше Странника и гледаше от своето измерение сенките на сънуващите как живееха в сенчестия си свят, своя сенчест живот. За тях той беше единствен, но не и за него. Гледаше и своята си сянка - сянката на голото си светещо тяло... И само вдигна Взора си от сенките и остана в себе си - в своя си свят
Странно нещо е Истината - си помисли Странника - Колкото светове, толкова ИСТИНИ. И всяка е "ИСТИНСКА".
Но имаше нещо, нещо неясно в цялата случка...
- Има нещо в момента, си каза Странника, Има нещо... има нещо... нещо... нещо... и замълча... И думите се изгубиха и остана сам в "голото си тяло". Но видя, че едни "очи" го гледаха ОТВЪН... и сякаш мисли светкавично се появиха навъднъж в главата му. И изведнъж видя ""ГОЛОТО СИ ТЯЛО" и видя че не е от светлина... И видя света на "голите тела от светлина" и разбра, че само с едни очи, можеше да види всичко това, сещайки се за разговора му със сенките и Сънуващите.
И се сети да СЪБЛЕЧЕ СВЕТЛИНАТА ОТ СЕБЕ СИ.
Огледа се наоколо и нищо не видя, освен много светове в които само сенките бяха различно светещи.
И всичко бе само в ЕДНО ТЯЛО.
А "очите" - вече нищо не гледаха... просто защото нямаше НЯКОЙ да гледа...
Помисли си да "види" ръката си - а само погледна към нея. Нямаше тяло, нямаше и ръка, нямаше свят, нямаше нищо. Но във всички светове една от безкрайните сенки в тях, изведнъж помръдна ръката си и се опита да си я види, сякаш за първи път откриваше, че да се "гледа" и да се ВИЖДА е много различно нещо....
И разбра, че в нищото се вижда през очите на всички сенки едновременно и всички сенки са такива на едно единствено "НИЩО"... иначе никога нямаше ДА ВИДИ СЕБЕ СИ... - през безкрайните очи, да се види ВСИЧКОТО, - като ОГЛЕДАЛОТО на НИЩОТО.
И един кръг се затвори и премина извън себе си... бележейки един край...
Някъде в него избухна една нова ВСЕЛЕНА и започна своя бяг от НОВОТО СИ НАЧАЛО