Стихотворения за всички! :)

[RinaY]

Новак съм във форума и едва ли с тая тема трябва да почна, но ето две и от мен..Само да отбележа, че това, че някъде съм писала "във и със" и "някой" вместо "някого", където по принцип не трябва, не е грешка, а похват в лириката;

Силата на музиката

В крайната улица запустяла,
в тъмната и непрогледна нощ
едно дете седи на прага,
с очи пълни със разкош.
То гледа към отсрещния прозорец-
на него,светъл и широк, седи музикант и свири, потънал в блян дълбок.
Детето бедно е и непознава лукса,
но усеща щастието и туй, което го зове.
Знае, че мелодията чудна стопля и студеното сърце.

Басня за завистта

Две Косета Босета стари свирели на китари,
кацнали върху жица.
Долетяла друга птица.
Отдалеч ги тя видяла
и на таланта им завидяла.
Ала става ли се музикант
без да имаш грам талант?
Тази друга птица за беда не разбрала това.
И наперила се тя - започнала да свири и да пее
и във цялата гора не останала душа,
която да не й се смее.
Така, че читателю запомни: на никой не завиждай ти.
Себе си цени,
за да не попаднеш във света на срама и завистта.

[Colouring]

Понеже прецених,че моите писаници не заслужават отделна тема,пускам нещичко тук.


Краят

Ще дойде и нашият край
и когато моментът настъпи
ще се питам-има ли рай
и ще срещна ли там любовта ти?

Ще почувствам ли пак аромата
на майски цветя и усмивки?
Ще обвинявам ли отново съдбата
за теб и моите тежки въздишки?

Раят дали съществува,
да те видя отново,любов?
Сърцето за тебе жално тъгува
и чакам края напълно готов.


Не знам дали става,пускам го ей така,на някой може да му хареса,а друг може да го критикува-и двете се приемат еднакво добре.

[Svekata]

Защо се страхуваш от близостта,

Която ти шепне за любовта?

Разкрий пред себе си същността,

А не я крий във нощта.

Признай истината сега

Вместо да потъваш безнадеждно в тъга.

Повярвай в живота и разбери,

Че не всичко наоколо е сълзи.

Искам да съм с теб и да те прегърна,

С любовта си да те обгърна.

Позволи ми да се усмихвам

И нежно да те милвам.

[Ares]

Истина

От мен не очаквай стихове красиви
красотата е лъжа,
а истините грозни са, горчиви,
животът е двулика игра.
Пораснах аз, съзрях,
събития много изживях
дълбоки истини прозрях
и не съм вече този, който бях...
Сърцето изстина, от болки претръпна
сълзи вече няма в очи,
вкаменено лицето изтръпна
душата само догаря, тлеи...
Не търся смъртта,
но мразя този проклет живот,
злобата на света,
който ми каза "Спри да мечтаеш, идиот !"
Наивно вярваш във доброто,
в любовта и вечното спасение,
но знай, че зад истината крие се злото,
а ти живееш в неведение.

[stelito0722]

Здравейте http://stilianadobreva.com/ тук има някои мои стихотвоения. Разгледайте ги и кажете мнение

[djinana]

Много ми харесаха стихотворенията на всички до сега... Ето и моето:
...Това съм аз- едно момиче.
Обикновено, и само...
Като малко, свито , сиво птиче,
сгушило се на кълбо...


Макар и малка,
неопитна дори,
обичах , страдах , плаках ,
за МОИТЕ мечти!

Ти бе всичко онова ,
което чувствах аз,
ти бе моята душа,
...БЕ МОЯТА СЪДБА!

...Това съм аз- едно момиче.
Обикновено, и само...
Като малко, свито , сиво птиче,
сгушило се на кълбо...

[cecinice]

яко е

[Sevensmall]

Моите демони - http://www.youtube.com/watch?v=mWRsgZuwf_8

Понякога светът е място мрачно
и отнякъде се чува плач, но
никой не иска да се спре,
защото не би било удачно

Когато мечтите ни губят стойност;
когато обичаме, ни мразят двойно
и усмихваме се в болка
в опит да се държим достойно

Искам да те предпазя
С приказка за прекрасен свят
Но тези зверове във нас
Не могат винаги да спят

Без значение какво правиш
Хората винаги изпитват завист
Но аз си имам мое кралство
построено от любов, а не богатство

И това кралство си е мое
А моето кралство е и твое
А твоето кралство е на всички
И всички сме единни

И там вятъра е канен
А слънцето е гост постоянен
Но и в буря и дъжд
сме танцували не веднъж.

Когато светлината се скрие
и слънцето угасне
в свят, в който вият
демони ужасни

Нощем копаят гробове
и си слагат бели дрехи
след това те молят да ги придружиш
казвайки, че са слепи

Само теб не искам да губя
Макар чувството да ми е познато
Обличам си старите дрехи
И гледам светците ни облечени във злато

Имали значение, че аз съм хаос,
а ти си моят ред
Дори във своята болка
създадох кралство от любов за теб.

И това кралство си е мое
А моето кралство е и твое
А твоето кралство е на всички
И всички сме единни

И там вятъра е канен
А слънцето е гост постоянен
Но и в буря и дъжд
сме танцували не веднъж.

Казват че всичко е предначертано
Но ако стана рано, за да те целуна рано
кажи ми съдба ли е или само
сърце, което не може да бъде спряно

Когато викаме без глас
и тези, които са до нас
Са най-лошите от всички
защото сме им дали власт

Но ако не е просто шум
това, което чувам в моя ум
Ако ударите на сърцето ми
са хиляда демони

И ако от огненият им дъх
Аз чувствам страст
То тогава от всички демони
В най-бяло съм облечен аз …

[Akinfa]

Тунел

Тунел безкраен от мрак изграден
без да има и лъч светлина.
Сякаш от дявола е той сътворен
и поглъща ни с гробна тишина.

Пътуваме ние в него безцелно.
Лутат се душите заблудени
и всяка се изгубва поотделно
по пътищата сиви уморени.

Не стигаме до края на тунела
дори в посока ясна да вървим.
Безнадеждност нас ни е обзела
когато силите си не щадим.

Тунел безкраен от мрак сътворен
поглъща всичко в тишината.
Ние се губим по пътя замъглен
и падаме във плен на самотата.

[Mischeto]

Написах това за 15-тина минути :д,не ми го обиждайте много :д:



Приятелство

Той седеше там
Всеки ден сам
Помислих си как ли е
Дали е добре
Отидох там,за да го видя
Той си замълча,не ми каза дума ни една
Но аз не си отидох
Исках да помогна и да разбера
Защо винаги е сам
И чете един и същи роман
Помислих си,че болен е
Но се оказа,че самотен е
Без приятел с който да сподели
Без да вижда приятелски очи
Без да чува смях и шеги
Прегърнах го
Продумах му
Не си сам разбери
А той каза ми
Приятели сме нали
И вече всеки ден не беше сам,
А с мен
Имаше приятел и дори един
Истински и неповторим
Но минаха години
И още не знам
Какъв бе онзи роман
Така и не ми показа
Чудя се аз,за какво беше той
За любов и омраза,приятелство или страхове безброй
Всеки има тайни
И това е добре
Така запазваш себе си
И твоето добро или зло сърце
Неговото бе добро
Изпълнено със обич и доброта
Преди да се срещтнем и с тъга
Но моето...
То не бе така
Все още е пълно с тъга
За толкова неща
Ако той беше тук сега
Щях да го прегърне
И никога гръб да не му обърна...

[DisappointedDreamer]

Мерси. И твоите ми допадат.

да, съжалявам, че е на английски. Просто някак си не се виждам да пиша проза на български.

the rain kissed my eyelids,
and stumbled down across
my cheeks,
only to be caught
by the softness of your lips

I trembled lightly
as the sun's feet walked upon
my skin,
and your fingertips slid elegantly
down my chin

I traced your scars
with a smile,
counted the rare times your eyes
blinked,
while your fingers with mine
were always entwined

I saw the teeth underneath
your beautiful smile shine,
as I failed silencing the silence
around us,
that played "I love you" all the time.

[watergirlblue]

колко е хубаво!....ооо...

[DisappointedDreamer]

Приятеля ми ме размеква.

[watergirlblue]

щастливец!

[DisappointedDreamer]

Ето нещо по така.

Lost for words

And even though my mind
has been as blank as the white papers
in my notebooks these days,
there were times when
I was good with words

Times when you would stare
at my white straight teeth
and pink (drawn by the hands of an artist)
lips,
and behind your polite (fake) smiles,
wish you could disappear

Times when my voice would be
like a favorite song you have listened to
for a little too long
so that no longer you hear its beauty

Times when my fingers
(and mind)
would hurt from writing too much,
or my mouth would be too dry
to speak (any further)

Yet (like our taste in music)
we change,
or realize we were never good
at doing this,
I woke up to discover that
the rabbits, flowers and cards were gone,
leaving me only with my magician's
black hat

Btw, ще се опитам да измъдря нещо на български.

[DisappointedDreamer]

Превод на едно от стихотворенията, които постнах:

Дъждът целуна клепачите ми
и се плъзна надолу по бузите ми
но беше хванат от
мекотата на устните ти

Потръпнах леко, когато
слънчевите крака се разхождаха
по кожата ми
и пръстите ти елегантно докосваха
брадичката ми

Проследих белезите ти с усмивка
броях рядките случаи, в които затваряше
очите си,
а твоите пръсти бяха винаги
кръстосани с моите

Видях зъбите ти под красивата ти
усмивка,
когато се провалих да спра тишината
която постоянно шепнеше
"обичам те"

Абе на английски звучи в пъти по-добре.

[watergirlblue]

Превод на едно от стихотворенията, които постнах:

Дъждът целуна клепачите ми
и се плъзна надолу по бузите ми
но беше хванат от
мекотата на устните ти

Потръпнах леко, когато
слънчевите крака се разхождаха
по кожата ми
и пръстите ти елегантно докосваха
брадичката ми

Проследих белезите ти с усмивка
броях рядките случаи, в които затваряше
очите си,
а твоите пръсти бяха винаги
кръстосани с моите

Видях зъбите ти под красивата ти
усмивка,
когато се провалих да спра тишината
която постоянно шепнеше
"обичам те"

Абе на английски звучи в пъти по-добре.

наистина е по-добре на АЕ...като се сетиш колко романтично звучи "ЗЪБИТЕ" на български...;дд

[Cold_Tearsss]

Е на Английски всеки може. Шегувам се.

[Cold_Tearsss]

Ето още една чернова. Не успях да се спра на заглавие и вероятно края ще променя, но засега е само това.

Не ща да изричам аз това,
не ща да показвам какво ми е сега,
но вече не мога да се спра.
Правя последна крачка от края ръба
и политам надолу в пропастта.

Да можех времето да върна
и пак да те прегърна,
или да ти подам ръка
и празнината да запълним.

Спомням си това,
как двете ни сърца
сляха се в ноща.
Твоята коса влизаше в моята уста,
а на сутринта получи букет цветя.

Спомням си това
как стояхме
щастливи под дъжда,
загърбили реалността.

Спомням си това
как ме гледаше
в онези времена...

А къде си ти сега?
Дали в някоя далечна страна?
Аз съм тук, сам в ноща,
търсещ твоята следа,
другите така и не промениха това.

Повярвах на чуждите лъжи,
а не на твоите искрени очи.

[DisappointedDreamer]

Нали?

[flawless_]

Cold_Tearsss за бога спри да пишеш!

[watergirlblue]

ето още едно и от мен..много старо...но за това очаквам критики!

Not reality


Just like the stars up in the sky,
I think about you every night.
Wonderig how could be God so blind,
to create you and resist you?
Have hundred dreams in my mind
hoping someday some of them will become treu.
Having my hands in yours,
chest to chest and heavy breathing.
Just like a mother dinosaur
protecting her children,
you protect me from the evil,
mean people and this forsaken world.
You surprise me everyday coming after school,
not with gift or some kind of present.
The school princess feel as a fool,
cause I'm with the boy who makes me see the heaven.
Romantic places? We don't need such a thing..
When you smile, my legs start tremble.
You transform
the cheaply music in beautiful birds singing
and everything is beautiful and sample.
The way you call me "bunny"
makes me hate my real name.
The way you make my day so sunny
even when outside I see the pouring rain.
Your eyes are watching me so deeply
as they see right to my soul.
My heart is beating, I'm breathing hardly
and all I know is I'm gonna lose control.
Nobody knows how to make me feel
the way that you do that.
Even I don't know, believe me.
All I know is I'm never sad.
I'm so glad you came in my life,
so happy I had the chance to know you.
The stress, the pain, I passed and I survived
and since I know you I'm as new..
Bzzz-Bzzz-Bzzz
07:00 o'clock
It's morning..
Another night I passed thinking of you,
thinking how we can be toghether..
Thank you for the beautiful dreamings I persue!
Go to hell, cause they're just the consecutive words on a piece of paper..
Just words...Not rality...

[DisappointedDreamer]

Wondering how could God be so blind*

true*

The school princess feel as a fool = Това не го разбрах.

When you smile, my legs start TO tremble*

Личи си, че си го писала отдавна.

The way you call me "bunny"
makes me hate my real name.

^Тази част най-много ми хареса

No spam:

Lost joy

Ringing bells of light
into the distant horizon I hear,
a forgotten sound of joy,
that quickly disappears

Thunder and lightning
come crashing into gray
(leaving
an opportunity for my eyes to gaze
upon your changing features)
Rain like cold daggers
pierces through me,
Tears (and blood) creep between
my fingers,
until no longer I can hold onto
something

I fall but those bells, I swear,
I can still faintly hear

[mynichkaTanq]

мале колко са хубави вашите стихчета
на вас от къде ви идва

[watergirlblue]

не знам дали и за DisappointedDreamer е така...но момчето ми ме вдъхновява...въпреки че е бивш пак ме вдъхновява..