Усещам как в мен нов човек се заражда
и бавно стария започва да разяжда.
Парченце по парченце, частица по частица
като гладна зимна птица,
изяждаща всяка трохица.
На масата, пред мен
бутилката стой
пълна с уиски,
а очите със сълзи.
Пистолета е пред мен,
зареден.
Чакащ финалното решение,
готов за масово унищожение.
Вече тласнат съм към края
и не ще да видя рая.
Вече няма съжаление, нито огорчение,
а готовност за тъй чаканото отмъщение,
и не ще да търся после опрощение.
Последно редактирано от Cold_Tearsss : 02-06-2012 на 01:40