А някои хора..

[malkoto_momi4e]

В живота на всеки, се появяват и заминават хора... Понякога те ни липсват, понякога не толкова, но всеки оставя спомен в нас...
Поне аз мисля така. Но понякога, някои хора не знаят всъщност колко МНОГО мислим за тях, колко значат за нас... Стигнах да извода, че не е лесно да забравим някой, който дълго е присъствал в живота ни. Все пак, почти винаги хората забравят за нас, но ние не можем... Колкото и време да мине, въпросните хора не могат да бъдат заменени, времето изобщо не лекува, сякаш спира и живеем в спомени и неосъществими мечти . Или под "ние" имам предвид себе си.
На вас случва ли ви се?

[nIkEnCeTy_bE]

Никой не е казал, че трябва да ги забравяме. Просто трябва да свикнем да живеем без тях, по една или друга причина. Но не да изпадаме в депресии и живота ни да се обезсмисли. За някой неща времето лекува, за други не.

[ednomomi4e98]

Да, случва ми се, постоянно... Разбирам те!

[xoxi]

От къде знаеш, че почти винаги хората забравят нас? Нима сме някакви мижитурки, с които хората си запълват времето и след това изхвърлят и забравят?
Всичките тези депресии се крият в това, че не говорим. Ако толкова ни липсва някой, какво ни пречи да му го кажем? Няма човек, който да се отврати от мисълта, че друг човек мисли и се сеща за него. Ако пък нямам как да се свържем с другия човек, то тогава по никакъв начин не можем да твърдим, че той ни е забравил. Не и докато не сме чули или видели това.
Почти невъзможно е едната страна да означава толкова много за другата, докато другата не й пука. Ако това се случи, значи тая едната страна е живяла в голям филм, за което не е виновна другата страна по никакъв начин.
Всички тези работи си ги правим ние. Ние сме си виновни за всичко.

[BrainlessROCKBABY]

Всички тези работи си ги правим ние. Ние сме си виновни за всичко.

кратко, ясно и точно.