В живота на всеки, се появяват и заминават хора... Понякога те ни липсват, понякога не толкова, но всеки оставя спомен в нас...
Поне аз мисля така. Но понякога, някои хора не знаят всъщност колко МНОГО мислим за тях, колко значат за нас... Стигнах да извода, че не е лесно да забравим някой, който дълго е присъствал в живота ни. Все пак, почти винаги хората забравят за нас, но ние не можем... Колкото и време да мине, въпросните хора не могат да бъдат заменени, времето изобщо не лекува, сякаш спира и живеем в спомени и неосъществими мечти . Или под "ние" имам предвид себе си.
На вас случва ли ви се?