Може би просто все още старите рани не са зараснали напълно...Разбирам те и аз имах подобни години и искам да ти кажа,че може и да не ти се вярва,но това е само временно-просто има и такива моменти(понякога продължителни),в които човек вследствие на нещо,което го е разтърсило твърде силно се затваря неволно в себе си и не се чувства добре ...усеща се някак уязвим и раним от външния свят,има чувството,че е сам ,дори когато е сред хора и всичко му изглежда чуждо...Купоните вече не са така интересни,хората са като извадени от калъп,думите идват трудно...Време,това му е цаката.Жизнеността ще си я върнеш,спокойно-всичко е пред теб! Ако искаш да ускориш процеса,насили се и излез от черупката си(възможно е да не ти е лесно отначало)-търси нови хора(сегашното момче например-опознай го,може да се окаже интересна личност),нови занимания,посещавай нови неща-все нещо ще те предизвика и ще те върне към живота...