Малко архаична лингвистика...

[PainMonopoly]

Като тих и положителен човек, богат по душа и с бистър природен ум, Н.Палаузов е подхождал твърде много на затворения характер на Априлова. И когато подирният след завръщането си от Цариград през пролетта на 1832 г. търси с кого да сподели мисли по реализиране възникналата у него идея да се открие в Габрово общо гражданско училище, Васил Априлов не е могъл да се спре на никого другиго, освен на Н.С.Палаузова.

Това окончание, което слагат на собствени имена след предлози, се среща доста често в документи от онази епоха (19 век). Който е чел Под Игото вероятно е забелязал, че често Бойчо Огнянов бива наричан Бойчо ОгняновА.

Та въпросът ми е: има ли някой идея какво е това като граматика? Падеж? Определителен член?

Не мога да си обясня какво е, а ми е любопитно.

[bloodyF]

аз мисля, че е нещо като кратък определителен член
както е например м.р. за химикал-химикала, просто Вазов назовава по този начин Бойча или Огнянова..

все пак, ако подкрепиш с конкретно изречение би било по-лесно..

[princo90]

Първо си помислих, че става въпрос за родителен (Genitiv) заради частицата "на", която изразява притежание. Но след малко ровене в нета се оказа, че било винителен падеж (Akkusativ):

http://libsu.uni-sofia.bg/e-books/balan10.html

[PainMonopoly]

Нямам Под Игото под ръка, но това в цитата е от документ от същата епоха и пак се използва това нещо...

[PainMonopoly]

Първо си помислих, че става въпрос за родителен (Genitiv) заради частицата "на", която изразява притежание. Но след малко ровене в нета се оказа, че било винителен падеж (Akkusativ):

http://libsu.uni-sofia.bg/e-books/balan10.html

Нещо такова търсех, мерси.