Чувствам се зле

[MarioPetrov]

Здравейте!
Моят проблем започна отдавна, преди около 6 месеца. Аз съм би-сексуален и имах за гадже едно момче (с него се запознах малко след като се разделих с момичето, с което имах 6 месечна връзка и обичах адски много). Всичко си беше ОК докато моя брат (19 годишен) ми взе телефона, под претекст, че неговия е спрян и не може да звани, та да се обадел на някой си. Обаче нашия ми гледал снимките и попаднал на една, на която аз и момчето, което имах за гадже сме прегърнати. Беше си изпратил снимката и вечерта, когато майка ми се прибра я е показал на нея. Така по се заформи един страшен скандал, в който идиота брат ми стоеше отстрани и ми се смееше лицемерно. Заплашиха ме с местене в друго училище, в друг град ако не прекъсна всякакъв контакт с момчето.
На следващия ден аз се чувствах пребит и много, много уморен. В училище всеки ми беше крив и дори не можех да отговоря на най-простите въпроси от учителите. Звъннах на момчето и му казах, че трябва да се видим и да поговорим. Това беше последната ни среща.
От тогава нататък моя брат ми проверяваше телефона всяка вечер, дали не се чувам с момчето и дали нямам подозрителни чатове с някой. Беше писал дори на най-добрата ми приятелка, че я харесвам и че искам да ми стане гадже.
Майка ми от своя страна беше ходила при някакъв психолог и той и казал, че това е фаза (а това не е така) и ще я израста и че трябва и аз да ходя при него. Аз категорично отказах.
От тогава чувствам някакво недоверие към мен и не мога да стоя с тях, все едно че ме обсъждат нон-стоп. Не ме оставят дори за секунда сам. Един петък дори ми казаха, че няма да ме оставят сам у нас, защото ми нямат доверие и че трябва да отида с тях на село. Нямам лично пространство дори.
Един ден аз избухнах в плач (въпреки, че не плача от 6-7 годишен) и майка ми поиска да си говорим като приятели, а аз отказах.
Миналата седмица тя ми се крещеше за това, че съм си оставил якето на стола в кухнята след училище. Аз се занимавах с някакви нейни простотии и се изкрещях, при което тя ми отговори „Не забравяй, че съм ти майка, а не приятел!“. Е тогава как иска да си говорим като приятели, нещо не ми е ясно (това не и го казах).
Майка ми има и навика да ми задава постоянно глупави въпроси докато правя нещо важно и вчера след един такъв момент и се изкрещях. И се почувствах гузен.
Какво да правя за да не се карам с майка си и да си върна по някакъв начин поне малка част от доверието ѝ?

[kojinshugi]

не ѝ говори за ден-два и като вече ти е супер ядосана, безпричинно, просто седни на масата и ѝ кажи "еми майко сега ще говорим."
и говорете. очевидно имате доста да наваксвате като родител-дете, щом е реагирала първосигнално, а не с углед състоянието на собственото ѝ дете
а за брат ти, нямам абсолютно никаква идея какво да правиш, просто не му обръщай внимание, той какъв е да ти се меша

[Pug_306]

Бил си с момиче и изведнъж си станал педал ?!? И как стана точно тази работа ? Как се определи като такъв ?

[MarioPetrov]

Аз от както се помня се заглеждам и по момичета и по момчета. Още в началото казах, че съм бисексуален (определям се като такъв, тъй като „Бисексуалността е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността и хомосексуалността.“).